Загриженост и благодарност

Описание на проекта

Най-подходящия гост за този урок беше учителят ни по Религия, Илиян Чолев.“ Всеки човек за нас е като наше огледало. И идва един момент в живота, когато най-накрая това осъзнаване настъпва“. С тези изричения започна урока си и даде пример с мен, че  като клесен ръководител съм много загрижена за класа си и винаги благодаря за постиженията и разбирането им. Урока мина интересно с примери, случки и много въпроси. Поуките, с които искаше да възпита у учениците тези важни качества бяха представени с две интересни притчи. В притчата за десетте прокажени ясно поясни, че от десет  болни и отречени хора само един се връща при Христос и му благодари за изцелението. Останалите не смятат за нужно защото за тях Исус е длъжен да помага. Ето един пример за човешката благодарност в днешно време. За съжаление забравихме да благодарим. Притчата за  Милостивия самариянин, г-н Чолев ясно изрази мнението си за малкото хора, които биха се притекли на помощ и проявата на загриженост. С двете притчи разказани по толкова интересен начин се надявам у децата да останат дълготрайни и поучителни примери за развитието на доброто. „Нито едно качество не бих искал да притежавам в такова количество, както умението да бъда благодарен. Чувството на благодарност е не само най-висшата добродетел, но и майката на всички други добродетели.“ С тези мили думи г-нЧолев приключи урока. От интересният урок си измислихме мото на класа-“ ПРИЕМАЙ С БЛАГОДАРНОСТ- ДАВАЙ ВСЕОТДАЙНОСТ“