Животни и хора

Описание на проекта

Споделяйки с децата предстоящата тема по „Научи се да даряваш“, останах с впечатление, че тя ще бъде изключително интересна за тях. Имаха огромно желание да споделят това, което знаят веднага, но предположиха, че има правила, които трябва да следват.

Най-напред обсъдихме разказа „На браздата“. Децата разбраха посланието. Успяха да открият разликите във връзката между животните и хората преди и сега. Споделиха, че дори не могат да си представят как биха разчитали в ежедневието си само на животни, без съвременната техника.

Дойде ред и на видеото за това как се обучава куче – водач. То породи у тях доста въпроси. На част от тях получиха отговори, но им предложих, по желание, да проучат как едно куче би могло да стане куче-водач. Стана им интересно и веднага след часа дори започнаха да търсят информация в интернет.

Помолих класа да направи график на обичайните си ежедневни дейности. Един от учениците начерта на дъската дълга хоризонтална линия и постави в началото на линията надпис „Събуждане“ и надпис „Заспиване“ – в края на линията. Казах им да добавят между двата надписа възможно най-много обичайни дейности от своя ден. След това се върнахме в началото на графика и помолих учениците да помислят за всяка дейност върху графика, за да определят дали един човек с увреждане може да използва помощта на куче-водач на слепи,  за да изпълни своите ежедневни дейности. Оградиха в кръг всяка дейност, която ще бъде по-лесна за изпълнение с помощта на лабрадорът Леда – кучето във видеото.

Това убеди децата колко нужно е такова куче дори в дейности, които за тях са лесни и не се замислят, когато ги извършват.

Любопитството им нарастваше все повече и задачата, да проучат и запишат кои други животни помагат на хората, ги зарадва. Веднага започнаха да дават примери. Помолих да използват информацията, която записаха в тетрадките-дневници/ ръководство за проучването/ и да направят подходящо презентиране на избраното животно за своите приятели от ДГ „Слънчице“.

Сформираха се няколко екипа според интереса им към съответно животно. Започна голямото събиране на информация, която трябваше да бъде и достъпна за шестгодишните деца. Доста се потрудиха, но останаха удовлетворени от интереса на малчуганите, които гледаха и слушаха внимателно. Оказа се, че запомниха доста от разказаното. Това ми показа, че моите ученици са се справили чудесно. Вложиха много усилия, отделиха време и резултатът не закъсня.

Кулминация на този урок беше срещата ни с истински доброволец от Animal hope – Kazanlak – Ивелина Недкова. Тя с удоволствие прие поканата да ни гостува. Доведе и осиновеното от нея кученце Тара. То веднага стана всеобщ любимец.

Децата научиха как може да се помага на бездомните животни – това става с личния пример, който те получават от нас, възрастните.
Учениците с огромен интерес слушаха разказа на г-жа Недкова и гледаха снимките на животните в приюта. Това породи доста въпроси, на които получиха изчерпателни отговори. Научиха, че за бездомните животни също се организират благотворителни базари. Изпратиха и малко кучешка храна, донесена от вкъщи. Разказаха за своите домашни любимци. Споделиха как те и техните семейства са помагали на бездомни животни. Порадваха се на Тара, която стоически издържа шумните емоции и изблици на обич.
Вече знаят значението на израза: „Осиновявайте, не купувайте!“

Изживяхме поредната емоция с „Научи се да даряваш“!