Да правим добро, за да се чувстваме добре

Описание на проекта

Два дни, преди да проведем първия час час на тази тема, приключи дарителската ни акция „Дари пасти и четки за зъби на деца в нужда“, организирана от сдружение „Василица“. Използвах това, за да припомним какво можем да даряваме – време, умения, средства. Определихме как и какво  точно сме дарили. Поговорихме как се чувстваме след кампанията и дали бихме искали да продължим с тази дейност.

Това беше моментът, в който изгледахме видеото на TimeHeroes и открихме какво означава понятието „доброволец“, какво прави той и защо. Оказа се, че децата бързо се ориентираха в работата на доброволците и изразиха мнение, че те също могат да се нарекат такива, защото с техните родители отделят редовно време и средства, за да помогнат на някого. Най-често на съседи или познати, които се нуждаят от хранителни продукти или дрехи. Децата са научени у дома, че всяко нещо, което е годно и не им е нужно, трябва да си намери нов собственик, който ще му се зарадва.

В тази връзка се запознахме със „Стол за майка ми“. Децата го изгледаха безмълвно и проявиха огромно съчувствие към героите. Откриха всички начини, по които общността помогна на нуждаещите се. Не пропуснаха нищо. Спомниха си как класът е помагал на много деца в нужда. Колко трогателно е било получаването на благодарствените писма, защото са ги накарали да се чувстват значими като големите.  Тогава им показах новото писмо от сдружение „Василица“. Радостта беше голяма и те отново попитаха кога ще помагаме. Това беше подходящият момент да им обясня понятието „общностен капитал“. Да им дам да разберат колко важно е да правим добро и да заразяваме останалите с нашата работа. Дори се пошегувахме, чу сме първите „капиталовложители“ в банката на доброто в нашето училище и е нужно да поканим още, за да увеличаваме този „капитал“.

Нарисувахме плакати, на които изобразихме дарителските инициативи, в които сме участвали. Припомнихме си ги с умиление и това ни направи щастливи.

Седмицата преди провеждането на този урок аз, с помощта на приятел на класа – Мария Гинева, се свързах с доброволци от нашия град. Откликнаха дамите от Inner Weel Club. Те ни посетиха във втори час по темата и срещата беше запомняща се. Запознаха ни със създаването на организацията, с хората, които отделят от времето си и организират дарителски кампании, със отличителните ѝ знаци, с резултатите от дейността ѝ. За децата беше много интересно да видят истински доброволци в лицето на президента на организацията – Недялка Колева. Тя ни запозна и с още няколко такива организации от нашия град, с които работят заедно. В следващи часове ни предстоят срещи и с техни представители. Хубаво е да научим повече за тази дейност в нашия град. Разговорът породи въпрос у децата как и ние да се включим. Получихме обещание, че ще ни включат в организацията на следващото събитие. Нямаме търпение.

Срещата даде увереност на децата, че това, което правят, е важно и значимо. Накара ги да споделят своя опит като дарители и ги мотивира да искат да бъдат доброволци, защото да правиш добро те кара да се чувстваш добре.

Искрицата е запалена. От нас, възрастните, зависи да разпалим огъня.