Всеки може да бъде дарител/филантроп/

Започнах часа с молба всяко дете да огледа работното си место . След това да разменят моливниците си. Поставих им задача да си приготвят по един молив. Тогава настъпи объркване. Започнаха да се споглеждат. Следваха изрази от типа“това не е мое“,“подай ми от моите моливи“, „не пипай,това е мое!“ и др. Попитах ги проблем ли има и тогава като по команда заговориха едновременно.. Стана ясно, че това не са техните моливници и не е правилно да ги използват. Уточнихме  ,че говорим за лични вещи и „лична „зона. Записах на дъската предмети,  които считат за тяхна лична собственост. Зададох въпрос къде пиша? Защо след като тя не е моя? Озаглавихме и втора колонка „общи“ зони. Децата даваха примери, които записвах на дъската. За да съм сигурна, че всички са разбрали какво е обща и лична зона в класната стая, поисках да довършат изреченията: Обща зона е мястото, което.........., Лична зона е мястото, което............ Раздадох на всички ученици листче с въпрос „Какво разбирате под израза „за общото благо“?- това беше поставено и като домашно. Много бързо стигнахме до общ извод: „Общото благо „ означава  „за доброто на всички“. Едно от децата имаше задача да намери и запише какво е значението на думата „разрешение“. След като децата чуха значението на думата и обсъдиха чутото по-между си продължихме към следващото предизвикателство. На гърба на листчетата трябваше да запишат какво според тях е разрешено в класната стая. Няколко ученика прочетоха какво са записали и залепихме листчетата на дъската.