Кой е включен, кой е изключен?

Описание на проекта

Днес, 07.01.2019 година. започнахме работа по темата „Кой е включен, кой е изключен?“. В нашия първи час по тази тема целта е учениците да идентифицират чувствата, свързани с това да си изключен или незачитан в общността.

В началото на часа отворихме дискусия за общностите, в които живеем, доколко имаме избор да принадлежим към всяка една от тях и как бихме се чувствали, ако се окажем пренебрегнати от дадена група хора. В класа има четири деца, които през тази учебна година се завърнаха от други училища. Три от тях споделиха, че се завръщат в училището ни, защото не са успели в рамките на две години да се впишат в новата общност, чувствали са се неприети от съучениците си и дискриминирани от някои учители. Това даде старт на едно откровено споделяне за трудността на това да бъдеш приет, да се впишеш в една нова общност и за необходимостта и значението на такива житейски стъпки.

Предложих на децата следната игра (взаимствана от работата на училищния клуб по дебати): на всеки ученик се дава листче, на което е записано каква роля ще играе той. Доста от ролите са нелицеприятни и предполагат дискриминация от общността., например: Вие сте безработна несемейна/сама майка;  Вие сте дъщеря на управителя на местната банка. Учите икономика в университета; Вие сте син на китайски имигрант, който ръководи успешна фирма за бързо хранене;  Вие сте мюсюлманка от арабско семейство. Живеете с родителите си, които са силно религиозни хора; Вие сте дъщеря на американския посланик в държавата, в която сега живеете; Вие сте в казармата, отбивате задължителна военна служба; Вие сте собственик на външнотърговска компания с успешен бизнес; Вие сте млад мъж, който може да се придвижва само с инвалидна количка; Вие сте пенсиониран работник от обувна фабрика и т.н. учениците не споделят с никого каква роля им се е паднала. Всички се строяват в една редица – това е техния „равен старт“. След това аз чета различни житейски ситуации и всеки, който смята, че ситуацията е приложима към неговата роля, трябва да направи крачка напред. Ситуациите са следните:

Никога не сте изпитвали сериозни финансови затруднения. • Живеете в прилично жилище с телефон и телевизия. • Смятате, че вашият език, религия и култура се уважават в обществото, в което живеете. • Смятате, че вашето мнение по социалните и политически въпроси има значение и че вашият глас се чува. • Другите хора се консултират с вас по различни въпроси. • Не се страхувате, че може да ви спре полицай. • Знаете към кого да се обърнете за съвет и помощ в случай на нужда. • Никога не сте се чувствали дискриминирани поради вашия произход.• Имате необходимата ви социална и медицинска защита. • Можете да ходите на почивка веднъж в годината. • Можете да поканите приятели на вечеря у дома. • Водите интересен живот и имате положителна нагласа за своето бъдеще. • Смятате, че можете да изучавате и работите професия по свой избор. • Не се страхувате, че може да станете обект на тормоз или нападение по улиците или в медиите. • Можете да гласувате по време на национални и местни избори. • Можете да празнувате най-важните религиозни празници с роднини и близки приятели. • Можете да вземете участие в международен семинар в чужбина. • Можете да ходите на кино или на театър поне веднъж седмично. • Не се страхувате за бъдещето на децата си. • Можете да си купувате нови дрехи поне веднъж на всеки три месеца. • Можете да се влюбите в когото поискате. • Смятате, че вашата компетентност е ценена и уважавана в обществото, в което живеете. • Можете да ползвате Интернет и това ви е от полза. • Не се страхувате от последствията от климатичните промени. • Можете да ползвате всеки сайт в интернет, без страх от цензура.

Учениците играха ролите си много старателно. повечето от тях споделиха, че са изпитали неприятно чувство, дори страх, от разслоението на обществото, което всъщност моделирахме. След приключване на играта, учениците, разделени на три групи ( от „елита“ на обществото, от средата и от най-нисшите слоеве на обществото разсъждаваха по две групи въпроси: първата група, свързани с ролята, която всеки е играл и втората – свързана с резултатите от самата игра.

Като основен извод се формулира факта, че играта дава много близък до реалния живот резултат.

Във втория час по темата учениците, разделени на малки групи работиха, обсъдиха и одобриха въпросник от 9 въпроса, за които беше решено да се анкетират 100 ученици от прогимназиален и гимназиален етап. Въпросите изискват отговор в четиристепенна скала (винаги, обикновено, понякога, никога). Ето и самата анкета:

1. Чувствам се спокоен в училище.
2. Чувствам се уважаван от съучениците си.
3. Чувствам се уважавам от по-големите ученици в училище.
4. Чувствам добро отношение от страна на учителите си.
5. Чувствам се обективно оценен.
6. Имам желание да бъда в училище.
7. Изпитвам удоволствие в учебните часове.
8. изпитвам удоволствие при извънкласни форми на работа.
9. Усещам се като част от училищната общност.

Учениците поискаха разрешение от Директора на училището и в часа на класа обходиха и интервюираха представителна извадка от 100 ученика във възрастта 5-12 клас. Обобщената анкета ще бъде анализирана и представена на заседание на педагогическия съвет на училището в края на първия учебен срок.