Учениците ще обсъдят, че тормозът нарушава основните демократични ценности на човека. Учениците ще предприемат действия по въпроса за тормоза, като проучвания на различни групи и споделяне на резултатите и възможните им решения с другите. Продължителност: Две или три занятия по 40 минути
Вече бяхме обсъдили с децата урока за основните демократични ценности, а тъй като 27. 02 е Денят на розовата фланелка, темата за агресията, толерантността и права на хората, обединени в едно, беше чудесна възможност да дискутираме още веднъж по тези въпроси.
Най- напред представих темата, припомнихме какво е тормоз, агресия /че освен физически, те може и да са вербални/ и помолих децата да попълнят въпросника за ученика /от книгата на Пламен Калчев- „Тормозът от връстниците в училище. Метод за оценка“. Материали са налични и онлайн./
След това ги накарах да помислят и да опишат как се чувстват, когато са в конфликт с някого. Едно дете записваше отговорите на дъската: нервен, ядосан, раздразнен, яростен, вбесен, гневен, разярен, кипнал, „да ти прелее чашата“.
А как се стига до такава ситуация? Обясненията не децата изглеждаха горе- долу така: Някой нещо ти казва или нещо се случва, което определено не ти харесва, или те дразни, или е различно от твоето виждане, и ти решаваш да „докажеш“ своята гледна точка.
Отразихме го схематично на дъската- усмихнато лице, след него „някой/ нещо“- намръщено лице- конфликт, „избухване“.
Попитах ги, а няма ли начин да не се стига до последния етап; може ли да се реагира по друг начин? След кратка беседа и примери от техните взаимоотношения, стана ясно, че повратната точка е намръщеното лице, т.е моментът, когато някой нещо ни е казал, или ситуацията е такава, че ни вбесява. От нас самите зависи как ще реагираме! Дали ще се поддадем на гнева или ще го игнорираме. Истината е, че ние имаме избор; не сме длъжни да реагираме със същата емоция или настроение, като човека срещу нас. Ние решаваме как да реагираме- можем да отвърнем с агресия, за да „си го върнем“, а можем и да подминем.
Тук започна истинска дискусия с учениците. Те бяха съгласни, че игнорирането на „агресора“ е най- добрият вариант, но те не можели „да търпят“ някой да ги обижда или напада. Били „длъжни“ да реагират по същия начин.
Припомних им основните демократични ценности, правата на хората, зачитането им, защо това е важно.
Накрая решихме да се допитаме до родителите, да видим те какво биха ги посъветвали, как да постъпват в различни ситуации. Заедно съставихме кратък въпросник, който аз набрах в word и разпечатих за всяко дете.
Ето какво решихме да попитаме родителите:
Искам да се посъветвам с моите родители- как да постъпя, ако:
а/ ученик в училище ме обижда без причина-……………………………………………………………….
б/ ученик в училище ме удря и предизвиква да се бием-………………………………………………
в/ ученик в училище ми се подиграва- ……………………………………………………………………………
г/ ме изолират и странят от мен-………………………………………………………………………………………
В следващ час щяхме да обсъдим резултатите, както от въпросника за родители, така и от техния в началото на часа.
Трудно е да контролирам гнева си; когато съм ядосан, съм ядосан. Но разбирам, че трябва да се науча.
Интерактивна домашна работа за родители и ученици: учениците ще занесат въпросник вкъщи на родителите си, за да го попълнят.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X