Учениците разсъждават как обичайно прекарват един почивен ден. Те планират как да го прекарат, като заменят обичайните рутинни задачи с дейности в нечия подкрепа и благотворителни проекти. Разглеждат ползите и „цената на избора“, свързани с това да пожертваш свободното си време в името на общото благо/ на другите. Продължителност: Две занятия по 40 минути
Темата която дискутирахме този час, я заменихме като тема за ‘Най-добрият ми ден през тази учебна година’, исках да разбера дали учениците са научили нещо от прекараните 30 часа и как тези часове са им повлияли. Дали някой от гостите ни или някоя от срещите ни са оставили траен спомен в сърцето им, дали свързват някой от случките си извън училище с часовете прекарани по програмата. И получих много подробни разкази и случки, които децата свързаха с дейностите, които сме извършили. До този момент не осъзнавах как дискутираните теми са повлияли върху децата и как те ги свързаха с най-разлчни случки и моменти от живота си. Всеки един от учениците разказа за своя най-добър ден, съответно аз като техен ‘вожд’ , разказах първо за моят най-добър ден, след което за децата беше доста по-лесно да се отпуснат и без страх да разкажат собствения си ден. Така всеки научи по нещо от другия и разбрахме, кой какво го е впечатлило и какво не.
‘Темата за ‘Синдром на Даун’ беше изключително полезна и любознателна за мен, самата аз имам племенничка и проведох разговор със сестра ми, от която разбрах, че никога не е мислила за този синдром и даже не беще така запозната с темата. Смятам, че научи доста от мен, с което наистина се гордея’ – Елиф
Моят най-добър ден беше, когато посетихме Полицията и Пожарната, беше наистина готин момент, от който научих, че винаги можем да разчитаме на тези хора, и че те са точно като нас, само че когато сложат униформите ние имаме по-голям респект към тях’ – Неждет
‘Моят най-добър ден беше през ваканцията, бях на екскурзия в Париж, прекарахме си страхотно, и се сетих за темата, която коментирахме ‘Загриженост и благодарност’, благодарих на родителите ми, че имахме възможността за тази екскурзия, за нещата които направиха за мен и сестра ми’ – Гюлсюм
‘А за мен един страхотен ден беше, когато посадихме дръвчетата, чувството е много яко, когато видиш, че дръвчето, което си засадил тръгне да расте и си кажеш ето това дърво съм го посадил аз, според мен така се чувстват и нашите родители с нас, когато направим нещо с което да се гордеят с нас’ – Назми
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X