Урокът се проведе в рамките на едно учебно занятие. На гости на децата в класната стая дойде музикалният педагог и композитор Боби Мирчев.
С децата неотдавна имахме час на тема „Аз и светът на възрастните“, сега тази среща е своеобразно продължение и същевременно мост за едно предстоящо занимание, а именно темата „В подкрепа на дейци, занимаващи се с изкуство“.
Децата с нетърпение очакваха своя гост, бяха подредили стаята, а на дъската изписаха приветствие за г-н Мирчев.
Едно момченце носеше своята китара, а желанието му беше да посвири заедно с Боби Мирчев.
Часът бе наситен с приятни емоции. Композиторът разказа накратко за себе си, за своя избор да се занимава с музика, да пише и пее за деца.
Официалността на срещата бе разчупена от топлото отношение и ведрата атмосфера в стаята. Няколко минути бяха необходими на децата, за да започнат да задават своите въпроси и някак си въпросът-Какъв да стана? излезе на преден план. Те споделиха за вълнението си, което изпитват, гледайки детския конкурс „Евровизия“ и че музиката ги кара да мечтаят. Едно момченце с усмивка сподели, че когато се прибере вечер вкъщи, обича да пее и така „разпуска“ от напрежението, а не като възрастните -да продължи да води дълги разговори …Имаше и въпрос- как и кога възрастните разбират какво ще работят, дали се чувстват щастливи и защо понякога, ама само понякога не слушат децата.
Както разбирате, часът не е в рамка , а едно спонтанно, непринудено общуване между деца и един по-голям човек.
Пяха се песни, направихме си обща снимка и се разделихме с уговорката за нова среща.А аз с лекота ще успея да ги приведа към едно по-сериозно занимание, когато ще говорим за хората на изкуството, за делата на велики българи, подкрепили дейците в трудни моменти и как изкуството може да сплотява, да развива качества в човека, да буди любов и осезаемо да доведе до промяна.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X