Нашият проект е с интересно мото. То беше намерено от ученичка и стои в стаята, за да ни напомня, че в живота има много по- ценни неща от парите.
Учениците от шести клас посетиха“ Дом Майка и Дете“. По инициатива на ученичка от класа имаме касичка. Всеки ден тази касичка е в различен ученик. Тя ще бъде от полза за тях. Когато някой от учениците имат нужда от пари/ забравил или изгубил/, да му бъдат давани за времето, което иска, после да възстанови сумата. Преди отиването в дома учениците събраха пари, за да подпомогнем нуждите на децата. Ръководството отказаха да дарим пари. След това се заинтересувахме от какво имат нужда децата. Учениците проявиха желание да закупят и подарят неща, от които децата и по- големите /до 20 г./ с увреждания имат нужда. Те им подариха коледна украса и плодове. Закупени бяха шампоани, душ гелове, мокри кърпи и други пособия за тоалета им.
Учениците бяха психически подготвени какво ще видят в дома. Няколко ученици отказаха да дойдат с нас. Причините за отказа им е, че се травмират лесно и изживяват тежко това.
Първоначалната реакцията на всички ученици беше страх. В очите им се видя сълзи и изненада. Някой от тях за първи път видяха такива деца. Уврежданията на част от присъстващите са до 90%. Имаше дете с детска церебрална парализа, други с умствена изостаналост и други диагнози. Родителите на всички деца са с някаква обремененост .
Учениците донесоха настолни игри. В самото начало се страхуваха да играят заедно. Бяха свити и несигурни. Не знаеха какво да правят. Благодарение на една ученичка, която беше доста активна, те се отпуснаха. Най- активни от децата в дома бяха Митко
/ 8 г./ и Светлето / 17 г./ Именно те направиха най- силно впечатление на учениците. Митко често удряше ръка в ръка и казваше:“гепи“с всички ученици. Светлето е с умствена изостаналост, но много хубаво оцветява, а трети играха с кубчета и „не се сърди, човече“. Учениците показаха и играчка, която говори и извършва смешни движения. Децата от дома бяха много щастливи.
Страхът от тези деца беше преодолян. Отпуснаха се и се забавляваха заедно. Те забравиха за техните недъзи.
След излизането от дома учениците споделиха своите чувства. Това са: свитост, страх, изненада. Те бяха толкова развълнувани от срещата с децата, че дълго време коментирахме техните реакции. Учениците даваха примери с други техни познати и приятели. Изкоментирани бях реакциите на обществото. Застъпиха темата за лошото отношение на хората към такива деца. Това включваше техните съученици в училище и извън него. Споделяха за лошото отношение на по- големи ученици към различните от тях деца. Сами достигнаха до изводи:“ Трябва да сме добри, толерантни и съпричастни към съдбата на такива деца“, „Не трябва да бъдат изолирани от нас“, „ Ние ще сме по-добри с тях“.
Децата от дома дълго време махаха за довиждане на учениците. Класът се почувства добре. Те бяха накарали други деца да се усмихват и да са щастливи. Тази среща ще остави траен спомен в тяхното съзнание.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X