„Каквото посееш, това ще жънеш“ /българска народна мъдрост/ Добротата, добротворчеството- не с цел, не с повод, а като ежедневно поведени; като вътрешно усещане, че това е правилният начин да живеем, да действаме, да мислим.
Мой гост за този урок бе Николай Сираков- дипломиран актьор, маркетингов мениджър, в момента депутат от ПП ГЕРБ. Но в нито една от тези роли, а като сладкодумен разказвач, той грабна вниманието на децата и повече от час те слушаха притихнали, задаваха въпроси, коментираха. Темата бе добротворчеството- колко е лесно бъдем добри, защо е важно да бъдем добри, как да бъдем добри.
Най- напред г-н Сираков попита децата дали те са участвали в благотворителна инициатива. Разказахме му за включването ни в Операция „Жълти стотинки“, „Изплети топлина“, Коледния благотворителен базар. Той предложи да се фокусираме върху първата дейност, защото е била най- масова. Попита учениците защо и как са събирали стотинките. Те казаха, че са включили и родителите си, а целта в национален мащаб е закупуване на апаратура за болни деца. Тогава той ги помоли да затворят очи и да си представят едно болно дете, как се чувства то, за какво мечтае… да си представят, че апаратът вече е купен, детето се лекува, оздравява… как се чувства то, как се чувстват те? След като децата споделиха своите усещания на радост и удовлетвореност, г-н Сираков им каза, че всъщност това са двете основни мечти / цели на хората- да живеят в свят без болка и страдание и да бъдат щастливи. А тайната как се постига това, е много проста- всичко, което вие искате, трябва първо да го дарите на другите.
Припомнихме си народната мъдрост, че „Каквото посееш, това ще жънеш“. Той ги попита, ако посеят семка от ябълка, какво „ще ожънат“? Ябълка- бе отговорът на децата. Веднага ли става това- попита той. Не, минава известно време. А къде сеем семката и откъде берем ябълката?- бе следващият въпрос. Семката се засява в земята, а ябълката късаме от дървото- единодушни бяха децата.
Точно в тези отговори се крие и другата тайна- прошепна им г-н Сираков и обобщи:
След това им разказа следната ситуация: представете си, че на пътя има огромна дупка и един човек, по някаква причина, е паднал в нея и вика за помощ. Има три варианта на действие:
Така децата разбраха разликата между съжаление и съчувствие и защо в третия пример имаме съчувствие- защото то винаги е съпроводено с действие.
Обсъдихме и факта, че всъщност „да паднеш в дупка“ не е нещо фатално, случва се на всеки; по- важното е да си вземеш поука от ситуацията и да се научиш как следващ път да я „заобиколиш или прескочиш“.
В последната част на урока г-н Сираков попита децата дали те имат някакви желания- нещо да им се купи, да получат нещо очаквано и желано? Чуха се отговори от „ново колело“ и „нов лаптоп“ до „книги“ и „сладолед“. А какво се случва, когато не получавате веднага това, което искате, или ви го отказват?- попита той. Нервираме се- бяха откровени децата. Тогава той им описа следната ситуация- помоли ги да си представят в кръг птица, змия и прасе, като всяко животно е захапало опашката на предходното. Птицата- това са нашите желания /когато мечтаем за нещо, ние сякаш летим/. Но ако не получим това, което искаме или ако ни го отказват, това събужда в нас гняв- а гневът е змията /затова птицата е захапала опашката й/. Когато се поддадем на този гняв, ставаме зли, лоши, агресивни, завистливи, а това е прасето /нехигиенични чувства, също така невежество, липса на мъдрост/.
А каква е мъдростта, т.е. знанието, което ще ни позволи да бъдем само птици? Това са онези три простички неща, които обсъдихме в началото на часа:
Но най- важно е каквото и да ти се случва, каквото и да имаш, да бъдеш благодарен! Благодарен за това, което имаш в момента, защото ако за миг се замислиш, ще си дадеш сметка, че има хора, които и това нямат.
А вие, деца, ще получите вашите нови колела, лаптопи и телефони, ако първо „засеете семката“ на едно добро дело!- с това изречение Николай Сираков завърши урока /а аз си дадох сметка, че цял час снимах, писах и слушах с усмивка на лице 🙂 /
Последната снимка е картината с животните от притчата за желанията, която я нарисува таткото на едно от децата. Закачихме си я на таблото, да е всеки ден пред нас, защото посланието е важно, а на децата може би им трябва повече време да го осмислят.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X