Уважение и самоуважение

Описание на проекта

Учениците получават предварителна задача да попълнят анкетни карти, съгласно Приложение 1. След обобщаване на резултатите става ясно, че те ценят както своите лични качества, така и достойнствата на другите, спазват правилата и нормите за поведение и проявяват уважение към връстниците си и по-възрастните. Единствено се затрудняват на въпросите „Отстъпвам място на възрастните хора в градския транспорт.“ и „Винаги бързам да седна в градския транспорт.“, на които повечето са посочили отговор „Не използвам градски транспорт“. Следва формулиране на понятията „уважение“ и „самоуважение“, коментиране на дефинициите и изясняване на посочените примерни изречения посредством насочващите въпроси „Това уважение ли е или самоуважение?“ и „Това чувство ли е и/или поведение?“.

Учениците сами достигат до извода, че уважението като вид взаимоотношение с хората около нас, ни помага да успеем в живота и да имаме добри връзки. Класифицираме в няколко групи хората, към които човек трябва да проявява уважение: близките (семейството), съучениците, приятелите, учителите (възрастните), непознатите и различните и нас самите, като решаваме, всеки от тях да избере свой начин, по който вечерта да изрази своето зачитане към тези, с които живее чрез жест или действие. Идеите са оригинални: „Ще подаря на мама цвете.“, „Ще измия чиниите след вечеря.“, „Ще прочета приказката на по-малката си сестра.“, „Ще напиша послания и ще ги сложа под салфетките.“

Изписваме на дъската таблица, съдържаща 2 колони „Уважението е …” и „Неуважението е …” и коментираме как неуважението може да прерасне от предубеждения и предразсъдъци в стереотип на поведение, довеждащ до дискриминация и расизъм. Учениците са се сблъсквали с подобни форми на поведение най-вече в Интернет, четейки злонамерени коментари.

Следва ролева игра – разделям класа на 3 групи, като всяка от тях получава лист със следното съдържание: „Аз съм жена-шофьор“, „Аз съм зубър“, „Аз съм беден“. Изясняваме докъде може да доведе всеки един от изброените предразсъдъци и учениците сами дават примери, които опровергават подобно мислене.

Формулираме понятието самоуважение като една от най-важните форми на уважение. Когато зачитаме себе си, е много по-лесно да го правим и за другите. Учениците изброяват показатели,  които трябва да ръководят човек в отношението му към себе си: вяра в собствените способности, поемане на отговорност, набелязване на цели и постигането им, а също и качества, които трябва да притежава личността, за да изпитва себеуважение.

В заключение обобщаваме, че най-добрият начин да получим уважение е като самите ние показваме такова. Когато човек усеща, че е зачитан, той знае и разбира колко това е важно за взаимоотношенията му с околните. Затова трябва да си повтаряме репликата: „Дръж се така с другите, както би искал те да се държат с теб!”