Предразсъдъци, стереотипи, дискриминация

Описание на проекта

В началото на часа попитах учениците дали знаят значението на думите предразсъдък и стереотип. След като уточнихме какво точно означават, казах, че ще поговорим за ситуации, в които самите те може да са били обект на предразсъдъци. Написах на дъската: „Когато бях новото дете в…Чувствах се като „новото дете“, когато… Страховете и опасенията ми тогава бяха, че…Голяма част от моите първоначални страхове и опасения изчезнаха, когато…“ След като помислиха, учениците коментираха различни ситуации, припомниха си случки дори от детската градина, от първия учебен ден в първи клас, от първия учебен ден в пети и седми клас, когато отново са имали нови ученици. Оказа се, че и новите деца, а и останалите са имали предубеждения и страхове, но всичко е било напразно.

Раздадох на всички листчета и им казах, че ще им покажа 5 портретни снимки, а те трябва да запишат какъв според тях е човекът на снимката. Всички написаха предположенията си, след което аз им прочетох какви всъщност са хората. Имаше много смях, когато слушахме различните предполжения. За възрастна жена, която всъщност е серийна убийца, Илияна беше написала, че е „бивша учителка“.

Убедихме се, че предварителната преценка за даден човек често е невярна, че липсата на информация води до създаване на грешни изводи, че понякога „лепим етикети“ на другите, без да имаме основание.

Накрая помолих всички да напишат нещо, с което да охарактеризират човека до тях, да му „лепнат етикет“. Някои бяха притеснени, че трябва да кажат думите директно в очите, но всички прочетоха написаното и нямаше сърдити.

Казах на учениците, че следващия час ще продължим с вицове за определени групи хора и че ще говорим и за националните стереотипи, тоест за мнението ни за хората от други страни.

На 11.12.2018 в час на класа продължихме интересната тема за предразсъдъците, стереотипите и дискриминацията. В началото прочетохме няколко определения за стереотипите, за да навлезем в темата. След това попитах децата кога стереотипът може да е положителен или отрицателен. С помощта на Приложение №3, се запознахме с различни примери и аз питах учениците дали са съгласни с тях. В повечето случаи не бяха съгласни с общоприетото мнение, но със тропане и викове потвърдиха две от твърденията, а именно че „Възрастните са скучни“ и „Българските политици са корумпирани“.

След това ги попитах дали имат определено мнение и затвърден стереотип за хората от различни националности. Всички се съгласиха, че италианците са добри готвачи и казаха, че обожават пица и спагети. Разгледахме картата на Европа и как американците виждат европейците, а също и снимки, които показват хора, борещи се срещу стереотипите.

Разделих класа на две групи. В първата имаше 1 момиче и момчета, а във втората – 1 момче и момичета. Казах им, че ще играем на асоциации и трябва да разиграят без думи пред другата група това, което е написано на листчето. На едното листче пишеше:“Жена, която паркира“, а на другото – „Мъж, който простира“. Общоприетите стереотипи за това са отрицателни и трябваше да бъдат предадени от двете групи с действия.

Най-веселата част настъпи, когато започнахме да си разказваме вицове за блондинки, полицаи, мутри.