Този урок запознава учениците с определението за почтеност и аспекта му да останеш верен на себе си. Урокът изследва по какъв начин хората могат да бъдат честни със себе си. Учениците обсъждат как да бъдат честни със себе си и да поемат лична отговорност. Продължителност: едно занятие по 40 минути
Дайте възможно определение за почтеност.
Напишете го на дъската и го прочетете : “Почтеност – да бъдеш верен на себе си и честен към другите.“
След това помолете учениците да прочетат самостоятелно следните три изречения:
Учителят започва дискусия с насочващи реплики:
„Отделете няколко минути за размисъл как тези изречения се отнасят към идеята да бъдеш верен на себе си.
Какво означава „верен“ в този контекст?
Какво ви говорят горните изречения за съответния човек?“
Помолете учениците да споделят какво мислят за Иван; какво научават за него от съответното изречение?
Поискайте отговор от двама – трима ученици и запишете накратко на дъската отговора на всеки ученик с просто изречение.
По същия начин помолете учениците да споделят какво мислят за Вяра и Асен според констатациите по-горе.
Дискутирайте в посока „Като имате предвид примерите, какво означава да бъдеш верен на себе си?“
Дискутирайте и напишете на дъската три или четири отговора.
Помолете децата:
„Опишете кратък пример в тетрадката си или на дъската за случай, в който сте останали верни на себе си. Напишете каква ценност или принцип според вас сте отстоявали в този конкретен случай.“
Учениците разполагат с 5 минути за изпълнение на тази задача.
Помолете четирима или петима ученика по желание да напишат на дъската принципите, които за отстоявали в случаите, които са описали. Отделете 5 минути за тази дейност.
Подчертайте с маркер в различен цвят важните думи (принципите) в написаното от учениците на дъската.
Дискутирайте как примерите от живота на учениците и съответните им принципи могат да бъдат отнесени към почтеността.
Предложете: „А сега ще разгледаме въпроса как да останем верни едновременно на себе си и на другите.“
Попитайте учениците: „Случвало ли ви се е да си тръгнете от контролно, на което не сте се справили добре и да кажете: „Това контролно не беше честно“ или „Учителят не ни каза, че тази задача ще бъде включена в контролното?“
Може ли някой да обясни по какъв начин тези твърдения могат да бъдат примери за непочтеност и могат ли изобщо?“ Обсъдете.
Насочете учениците към това да разпознаят, че това могат да бъдат примери човек да не бъде честен със себе си.
Попитайте учениците защо някой би избрал да не бъде честен със себе си (напр. прехвърляне на вината или отказ да поемеш отговорност за собствени грешки).
Обсъдете последиците от това човек да не бъде честен със себе си.
Попитайте учениците за примери и ситуации, когато хората не са честни със себе си и обвиняват другите или обстоятелствата („Щях да се подготвя за урока по пиано, но сестра ми имаше нужда от мен“, „Закъснях, защото помагах на баба“).
Обсъдете защо е трудно човек да се изправи честно пред ситуацията.
Напишете следните стъпки на дъската за поемане на отговорност честно към себе си (като изпълнявате заданията изцяло и като на вас може да се разчита, че ще направите това, което казвате):
Помолете децата да помислят за нещо, което избягват да направят, „ въпреки че знаете, че е най-доброто за вас (и другите). След това прочете тези три стъпки, като си мислите за това нещо. Подгответе план за това какво ще направите, за да започнете. Бъдете честни със себе си.“
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X