Силата на доброволците

Росица Георгиева, класен ръководител, 3-ти клас

120 ОУ „Георги С. Раковски“, София

В очакване сме на гост по програмата „Научи се да даряваш“. Дъждовно утро. Вратата се отваря и влиза „Слънцето“ – усмихнатата и позитивна Тихомира. Млад човек, фотограф, убеден доброволец. Даже и не предполагаме колко много има да разказва и да разказва по темата тя…

Децата от 3 „г“ клас вече знаят доста за доброволчеството – за тази „сила“, която внася положителна промяна в обществото. Участвали са в различни дарителски кампании през годините. Знаят, че да отделяш от времето си и да даваш на другите доброта и храна, и дрехи, и любимите си играчки е НАЙ-ГОЛЯМОТО ДОБРО НА ТОЗИ СВЯТ.

Но не са предполагали, че в „битките“ със стихии и природни бедствия доброволчеството също има толкова голямо място и можеш много да научиш от преживените мигове на млад човек, като Тихомира Методиева – Тихича.

Тя с усмивка и позитивизъм споделя за доброволчески акции, в които е участвала –  борба с огъня в планината; спасяване и облагородяване на плажни ивици по българското Черноморие; почистване на природата, откритите „артефакти“, заровени в земята, които говорят за живота на родителите, бабите и дядовците на нашите третокласници; за помощта след наводненията в различни български градове.

Децата очакваха и снимките, направени от Тихомира. В тях си пролича, че в тези акции доброволците работят в група, никога по един. В тези моменти се оказва много важно да се опази живота на доброволеца. Запознаха се с това, че доброволците трябва да са преминали през различни обучения – работа в пожарникарски екипи, работа при спасяване след земетресение.

Всичко това провокира различни въпроси които се задаваха на мига – „Не те ли беше страх?; „На снимките сте толкова изцапани, а се смеете и сте доволни! Разбрахме, доволни сте, защото сте спасили хората при наводнението от язовира, спасили сте и техните любимци! – възкликваха спонтанно децата.“

Също и споделяха опит – „И ние на зеленото училище ходим в колона по един в планината, и ние сме ползвали въже за опора, за да се изкачим до върха! А най-вълнуващото беше при слизане – обърнати назад! И ние сме се обучавали за спасители! И ние сме готови за доброволчески акции.“

Научиха и че да се участва в сериозни спасителни акции трябва да имаш навършени 18 години и смело сърце, готовност за работа в екип и да даваш всичко от себе си.

Часът завърши с обща снимка, подаръци от сърце и обещание да бъдем добри с другите.

 

Урокът реферира към „Внасяне на положителна промяна в общността“.