„Човек трябва да се простира според чергата си.“ „Бели пари за черни дни.“ /народна мъдрост/
Започнах часа с въпрос към учениците- имат ли определена сума джобни пари, която да харчат за деня и как получават всъщност джобните- за седмицата или за деня. Отговорите бяха горе- долу в еднакво съотношение- част от децата казаха, че родителите им дават джобни за седмицата, а другите- всеки ден. Средно разполагаха с 2 лева на ден.
Следващите ми въпроси за обсъждане бяха- стигат ли им тези пари; за какво ги харчат; случва ли се да останат и какво правят с тях? Почти всички деца казаха, че им остават дребни стотинки. Тъй като те получават закуска и обяд в училище, обикновено си вземат нещо дребно за хапване след обяд. Спестените така пари, макар и малко, добавяли към тези за следващия ден. Парите винаги им стигали, защото дори и да ги похарчат, когато кажат, че са гладни, родителите винаги им купували нещо.
Попитах ги нямат ли касички, в които да събират известен период от време по- голяма сума, за да си купят нещо, което е по- скъпо и не биха могли с джобни. Оказа се, че всички имат кутии за спестяване. Приходите в тях са предимно от рождени дни, празници, баба и дядо, а няколко деца признаха, че им дават по 2 или 5 лв за отлична оценка или за помощ у дома…
Тук им начертах на дъската графика- торта, разделена на 4 части, която нагледно показва как обикновено хората разпределят средствата си: 75% разходи, 10 % инвестиции, 10% дарения и 5% спестяване. Обсъдихме думата инвестиция, защото децата я бяха чували, но не знаеха какво точно означава. Така стигнахме до определението за бюджет, т.е. план на приходите и разходите за определен период.
Обсъдихме какво трябва да е съотношението между приходите и разходите; да бъдат еднакви, или едното да е по- голямо от другото… Децата сами се досетиха и казаха, че приходите винаги трябва да са поне малко по- големи от разходите, за да могат „да изкарат месеца“.
Попитах ги познати ли са им българските поговорки „Човек трябва да се простира според чергата си.“ и „Бели пари за черни дни.“ и какво означават. С помощ от моя страна стигнахме до скритата народна мъдрост, че човек трябва да харчи не повече от това, което има; и в същото време винаги да има заделени пари за случай на нужда.
Върнахме се отново на темата за техните спестявания и ги попитах каква е разликата, когато прехвърлят спестените си дребни пари за следващия ден, и когато ги събират в касичка. Отговориха, че с тези от касичката обикновено си купуват нещо по- голямо. Така стигнахме до определенията за „краткосрочна и дългосрочна цел“.
Отново показах на учениците графиката- торта им казах, че всъщност тяхната лична графика би имала само две части- за приход и разход; не биха ли искали да имат и една, макар и малка, част за дарения… В този момент бях приятно изненадана от тях, когато те се сетиха, че в края на миналата учебна година имахме училищна акция за събиране на жълти стотинки. Самите те предложиха да продължим да ги събираме. Намерих веднага един буркан и малките дарители пуснаха своите дребни монети. Едно от децата дори остави 2 лева. Решихме, когато бурканът се напълни, да преброим парите и да преценим за какво или кого можем да ги използваме най- добре. Така графиката им се обогати с още една част- за дарения.
Решихме всеки да си направи таблица на личния бюджет и в рамките на една седмица да отбелязва какви приходи, разходи, спестени или дарени пари има.
В края на часа обобщихме защо е важно човек да следи наличните си средства и винаги да преценява кога и колко да похарчи, да спести или дари…
………………….
В следващите дни задължително трябва да се провери кой как попълва таблицата с личния бюджет, защото винаги има забравили ученици и трябва да им се напомни уговорката. А в следващ удобен час след седмица да се обсъдят резултатите; поставената задача да не остава самоцелна, без коментиране.
В продължение на една седмица да си попълват таблицата с личния бюджет.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X