Един милиард гладуващи

Описание на проекта

Този урок разработихме в два учебни часа. Като за начало на гости ни беше част от екипа на „Научи се да даряваш“ – Теди и Ирина.

Ирина влезе в ролята си на фотограф, а Теди – представи темата на децата и направиха интересна игра. Децата бяха впечатлени от излъчването на Теди. Тя ги въведе в темата, свързана с безбройните гладуващи хора по света и въпреки, че един второкласник не знае какво значи един милиард, успя да си представи колко много хора са това. Поговориха за гладуващите, за причините, за начините за справяне, за храненето, за балансираното хранене, за храненията в един ден, за това какво да има в чинията на закуска, обед и вечеря и дори затова какво да има в хладилника. Оказа се, че второкласникът на 21 век знае как да се храни здравословно и дори разпознава здравословните храни. Но в играта, която направиха пролича, че изобилието вкъщи води до незнание как се съхраняват продуктите по най-правилния начин и също води до разхищение на храна. А именно това се наблюдава и в училище. Разделиха се на отбори. Всеки от тях получи лист хартия с макет на хладилник и някакви рисунки на продукти. Трябваше да изрежат и залепят различните продукти, като ги подредят в хладилника с цел най-дълго и правилно съхранение. В края последва разговор – анализ на играта.

Във втория час първото, което направих беше да им пусна филма на УНИЦЕФ „Най-големия урок на света“ от 2016г. Там по много интересен начин учениците ми се запознаха със сериозните глобални проблеми. Един от тях е именно гладуването, което понякога има фатален край. Коментирахме филма и се разделихме на отбори. Всеки отбор получи работен лист с разчертани дните от седмицата и различен брой кубети. Никой от отборите не знаеше колко кубети е получил друг отбор. А една кубета, се равняваше на оптималното количество храна за един ден на човек. Целта беше да разпределят кубетите в дните от седмицата, така че всеки да се нахрани. Интересното беше, че много от децата имаха озадачени погледи и смятаха, че нещо не е в реда на нещата. След 4-5 минути време за размисъл изкоментирахме ситуациите. Един отбор беше получил храна само за един ден от седмицата, друг – за 2, други – за 3, следващ – за 4, а последният отбор – за всеки ден и дори допълнително. След въпроса ми „Как се чувствате сега?“ очаквах да чуя лоши коментари и озлобление срещу последния отбор. За щастие те самите започнаха да търсят решение на проблема или какво да се направи, за да може да има достатъчно храна за всеки. Чух думата „споделяне“ и за мен това значеше, че разговорът почти без моя намеса върви в правилна посока.

В крайна сметка учениците разбраха практически какво значи да бъдеш част от този един милиард гладуващи хора, но и откриха начин за преодоляването на този глобален проблем. Възникна въпросът „Как проблемът ще се разреши, след като аз мога да помогна само на няколко човека, а не на цял милиард?. Тук на помощ дойде и другото видео на УНИЦЕФ – същият урок, но от 2018-2019г. Чрез него децата разбраха, че за да промениш глобален проблем е достатъчно промяната да стане вътре в теб и ти да помогнеш по някакъв начин, защото ако всеки в света направи същото, то проблемът ще се разреши или поне ще намалее. Във видеото видяхме различни личности от целия свят, дали своя принос за някакъв глобален проблем. Децата много се впечатлиха.

Провокирани от думи като „изследовател“ и „доброволец“, сами изявиха желание да работят по проекти, свързани с идеи за намаляване на глобалните проблеми. Сега трябва малко време за бъдещето на България – децата ни да просанат, за да променят света към по-добро. Аз вярвам в това! Децата вярват в това!