Учениците научават за спецификата в храненето в различните континенти. През темата за храната се засягат теми като здравословно хранене, толерантност, глобално и локално, еднообразие и многообразие. Учениците коментират спецификите на здравословното хранене и практиката в България в това отношение. Запознават се с проблема за гладуването в световен мащаб и се изправят пред предизвикателството да дадат от своето време, умения и средства, за да участват в борбата срещу глада на местно равнище.
Преди провеждането на първото занятие беше зададена предварителна задача учениците да запишат каква храна и напитки са изконсумирали в рамките на 24 часа преди занятието. Изненадващо е, че бяха записали всичко най- добросъвестно. Другата задача- да проучат къде в близост до училище се хранят децата и с какво точно, също не ги затрудни. По време на първото занятие залепихме всички списъци на дъската и започнаха анализите- това да, това- не. Разделихме изядената храна на здравословна и нездравословна, потърсихме причините за честото посягане към нездравословната храна. Учениците потърсиха връзката между храната, процеса на хранене, традициите и обичаите и глобализацията. Обобщавайки записаното и изкоментираното, учениците споделиха, че нездравословната храна е най- лесно достъпна, може да се яде по всяко време и място и…често е най- финансово изгодна. После разгледахме снимките на петте семейства (от Австралия, Бутан, Чад, Германия и САЩ) от Приложение № 3- първо бързо – чрез мултимедията, а после- в детайли, чрез залепени на дъската фотоси. Разговаряхме за това, което ги е впечатлило, за това, което е сходно с техния начин на хранене и за другото, което е различно. Изводите бяха, че колкото е по- цивилизовано едно общество, толкова по- податливо е към яденето на нездравословна храна, независимо от информацията, която има за нея. Другият извод беше, че в напредналите страни храната е сериозно перо от семейния бюджет. Учениците идентифицираха своите семейства с тези от Европа и Северна Америка, споделяйки, че доста пари от бюджета покриват нуждата от храна. Отново засегнахме темата за здравословното и нездравословното хранене- че то е следствие от материалните възможности на семейството, от незнание, от добрите или лошите навици на семейството и не на последно място- от предлагането. Защото как да ядеш здравословна и качествена храна, ако тя не се предлага…Хубавото е, че все повече деца посягат към здравословната храна или се опитват да си създадат хранителни режими, изключващи вредните храни. Занятието продължи по- дълго от предвиденото и определено- не им се тръгваше
Второто занятие започнахме с интернет ресурси. Изгледахме видеата Умиращите деца на Африка /https://www.youtube.com/watch?v=DJjJ5WB3izg/, Децата на Южен Судан https://www.youtube.com/watch?v=BmOyttOJfcA и „Има ли недостиг на вода и храна” /https://www.youtube.com/watch?v=QCEJRv8sDdo/
Прочетохме статията https://www.novinite.bg/articles/21914/16-oktomvri-Svetoven-den-za-borba-s-glada
Трудничко започнахме дискусията след видяното… И тъй като учениците са големи, на тях са им ясни причините за глада в световен мащаб, както и връзката между глада и бедността. Въпросът обаче е Какво може да се направи, за да няма деца, които си лягат гладни.Решаването на този проблем зависи от поведението на хората – обикновена хуманитарна помощ, прекратяване на разхищаването на храна, създаване на хранителни банки. Оттам разговорът потръгна в посока хранителните банки- ролята на Червения кръст, на хипермаркетите, на обществото…
подготвен списък на храната, консумирана за 24 часа преди занятието
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X