Гладната планета

Описание на проекта

Работата по темата започнахме на 22 април – деня на планетата Земя. Като кратък увод проведохме дискусия за живота на земята, за основните екологични проблеми, за човека като част от природата. Постепенно преминахме към обсъждане на въпроса: „След като търсим друг разум във Вселената, сигурни ли сме, че ние сме разум?“. Обсъдихме многобройни грешки, които човечеството допуска в своето развитие като цивилизация и постепенно навлязохме в темата за отношението ни към нас самите, за здравословното хранене и здравословния начин на живот. Оказа се, че темата за храненето е много широко обсъждана в часовете по Човекът и природата и по Биология. Освен това, явно учениците са във възраст, когато се грижат за външния си вид с особено старание, така че бях много впечатлена от знанията им за вредните и полезни храни, за диетите и за практикуваните от тях спортове.

В началото на работата по темата (първия учебен час) им показах изработени от петокласници таблици, в които описват как се хранят в рамките на една седмица, като записват всичко изядено и изпито като качество, количество и време на употреба. Някои от учениците си спомниха, че също са правили такива таблици, когато са били петокласници. Коментирахме грешките в дневното меню и начините те да бъдат коригирани. Тъй като съвсем скоро с класа бяхме на тридневен тиймбилдинг, поставих им въпроса как гледат на храненето по време на това събитие, което беше в лицензиран център за работа с деца и, съответно, по рецептурниците за здравословхранене. Изненада ме зрялата позиция на едно от децата, което постави въпроса как в този център гостуват деца от 7 до 19 години, а менюто е практически едно и също. След това преминахме на въпроса от какво се определя храненето на един човек, едно семейство, един етнос. Показах им, с помощта на мултимедията, книгата „Гладната планета: Какво яде светът” на Питър Менцел и Фейт Д’Алусио, като коментирах целта на авторите и начина на написването ѝ.

Разделих учениците на 5 групи и всяка от тях получи една от снимките на семейство от различен континент (от приложенията в инструкцията към урока). Всяка от групите получи задача да извлече от фотографията информация живота и начина на хранене на петте семейства от различни континенти и да я представи пред класа. След определеното за мислене време, всяка от групите окачи на дъската картата на „своя континент“ и снимката на „своето семейство“. Петте екипа не само разказаха какво са научили, но и коментираха стандарта на живот и факторите, които го определят.

Вторият учебен час започна, като учениците останаха разделени в същите 5 групи. Уводът към новата задача беше кратък разговор за това какво е глад и какво е недохранване. Поисках учениците да споделят и собствен опит: познават ли гладуващи семейства, имат ли информация за проблема в нашата страна или в световен мащаб. Оказа се, че по тези въпроси те са говорили в часовете по география и икономика и отново ме изненадаха със зрели становища. Раздадох на всяка група по една от статиите в приложението към инструкцията по темата, дадох им време да се запознаят с текста и поисках от тях да разкажат и коментират наученото. Две от статиите: за глада в преливащата от жито Индия и за живота по време на война в Сирия особено впечатлиха учениците. Всеки от тях сподели позната информация за различни страни по света и за проблемите с изхранването на населението на планетата като цяло. Общият извод от дискусията беше в смисъл, че планетата ни е достатъчно богата на хранителни ресурси, които обаче не се разпределят правилно и справедливо и от там идва проблемът с гладуващите. Казах на учениците, че първата стъпка към решаването на един проблем е дефинирането на проблема като такъв и наблегнах на голямата отговорност, която носят като поколение, което трябва да се справи с този проблем.

В края на втория час коментирахме феномена the nutrition transition, т.е. „промяната в храненето”, който описва прехода от нямане на достатъчно храна към преяждане; многобройни изследвания показват, че днес, като изключим най-бедните държави (които съвсем не са малко) повечето от хората са с наднормено тегло, а не обратното. учениците отново стигнаха до извода, че проблемът не е в липсата на ресурси, а в разумното им използване.

Като подготовка за третия час по темата учениците получиха задание: разделени на групи, да извършат в два дни наблюдение на избрани места по време на голямото междучасие. Във всяка група трябва да има определен ученик, който води бележки. Учениците да установят и запишат:
– какви храни се предлагат?
– от кои видове храни има най-голямо разнообразие?
– кои храни се купуват най-много?
– кои храни не се купуват?

През третия час по темата проведохме дискусия за здравословното хранене. След като изслушахме събраната информация, продължихме  с нещо като анкета: учениците трябваше да пуснат своите предложения за здравословни и нездравословни храни в две отделни „пощенски кутии“, а в трета трябваше да пуснат листчета с предложения за здравословно меню в училищния стол. След това изчетохме предложенията и се разви много интересен спор по повод употребата на мазнини. Формалният повод беше попадането на баницата както при здравословните, така и при нездравословните храни. В крайна сметка учениците стигнаха до извода, че мазнините са необходима храна, те знаеха тяхното значения за изграждането на клетъчните мембрани, за развитието на нервната система и т.н., но е въпрос на вид и количество, така че употребата им да е здравословна. В кутията с предложения за храни в училищния стол имаше наистина добри попадения като: фрешове, пресни супи в малки картонени опаковки, плодови салати и „истински“ сладолед. Уточнихме, че под „истинска“ храна учениците разбират естествената храна, без имитиращи продукти и изкуствени подобрители на вкуса. Изготвихме официално предложение по тази тема и го предадохме на отговорника за училищния стол.