Гладната планета

Клас: 10

Учениците научават за спецификата в храненето в различните континенти. През темата за храната се засягат теми като толерантност, глобално и локално, еднообразие и многообразие, и пр. Учениците коментират спецификите на здравословното хранене и  практиката в България в това отношение. Изправят се пред предизвикателството да дадат от своето време, умения и средства, за да участват в борбата срещу глада на местно равнище. Продължителност: три занятия по 40 минути

Учител работил по този проект: Виолета Тачева
Описание на проекта

Работата по темата започнахме на 22 април – деня на планетата Земя. Като кратък увод проведохме дискусия за живота на земята, за основните екологични проблеми, за човека като част от природата. Постепенно преминахме към обсъждане на въпроса: „След като търсим друг разум във Вселената, сигурни ли сме, че ние сме разум?“. Обсъдихме многобройни грешки, които човечеството допуска в своето развитие като цивилизация и постепенно навлязохме в темата за отношението ни към нас самите, за здравословното хранене и здравословния начин на живот. Оказа се, че темата за храненето е много широко обсъждана в часовете по Човекът и природата и по Биология. Освен това, явно учениците са във възраст, когато се грижат за външния си вид с особено старание, така че бях много впечатлена от знанията им за вредните и полезни храни, за диетите и за практикуваните от тях спортове.

В началото на работата по темата (първия учебен час) им показах изработени от петокласници таблици, в които описват как се хранят в рамките на една седмица, като записват всичко изядено и изпито като качество, количество и време на употреба. Някои от учениците си спомниха, че също са правили такива таблици, когато са били петокласници. Коментирахме грешките в дневното меню и начините те да бъдат коригирани. Тъй като съвсем скоро с класа бяхме на тридневен тиймбилдинг, поставих им въпроса как гледат на храненето по време на това събитие, което беше в лицензиран център за работа с деца и, съответно, по рецептурниците за здравословхранене. Изненада ме зрялата позиция на едно от децата, което постави въпроса как в този център гостуват деца от 7 до 19 години, а менюто е практически едно и също. След това преминахме на въпроса от какво се определя храненето на един човек, едно семейство, един етнос. Показах им, с помощта на мултимедията, книгата „Гладната планета: Какво яде светът” на Питър Менцел и Фейт Д’Алусио, като коментирах целта на авторите и начина на написването ѝ.

Разделих учениците на 5 групи и всяка от тях получи една от снимките на семейство от различен континент (от приложенията в инструкцията към урока). Всяка от групите получи задача да извлече от фотографията информация живота и начина на хранене на петте семейства от различни континенти и да я представи пред класа. След определеното за мислене време, всяка от групите окачи на дъската картата на „своя континент“ и снимката на „своето семейство“. Петте екипа не само разказаха какво са научили, но и коментираха стандарта на живот и факторите, които го определят.

Вторият учебен час започна, като учениците останаха разделени в същите 5 групи. Уводът към новата задача беше кратък разговор за това какво е глад и какво е недохранване. Поисках учениците да споделят и собствен опит: познават ли гладуващи семейства, имат ли информация за проблема в нашата страна или в световен мащаб. Оказа се, че по тези въпроси те са говорили в часовете по география и икономика и отново ме изненадаха със зрели становища. Раздадох на всяка група по една от статиите в приложението към инструкцията по темата, дадох им време да се запознаят с текста и поисках от тях да разкажат и коментират наученото. Две от статиите: за глада в преливащата от жито Индия и за живота по време на война в Сирия особено впечатлиха учениците. Всеки от тях сподели позната информация за различни страни по света и за проблемите с изхранването на населението на планетата като цяло. Общият извод от дискусията беше в смисъл, че планетата ни е достатъчно богата на хранителни ресурси, които обаче не се разпределят правилно и справедливо и от там идва проблемът с гладуващите. Казах на учениците, че първата стъпка към решаването на един проблем е дефинирането на проблема като такъв и наблегнах на голямата отговорност, която носят като поколение, което трябва да се справи с този проблем.

В края на втория час коментирахме феномена the nutrition transition, т.е. „промяната в храненето”, който описва прехода от нямане на достатъчно храна към преяждане; многобройни изследвания показват, че днес, като изключим най-бедните държави (които съвсем не са малко) повечето от хората са с наднормено тегло, а не обратното. учениците отново стигнаха до извода, че проблемът не е в липсата на ресурси, а в разумното им използване.

Като подготовка за третия час по темата учениците получиха задание: разделени на групи, да извършат в два дни наблюдение на избрани места по време на голямото междучасие. Във всяка група трябва да има определен ученик, който води бележки. Учениците да установят и запишат:
– какви храни се предлагат?
– от кои видове храни има най-голямо разнообразие?
– кои храни се купуват най-много?
– кои храни не се купуват?

През третия час по темата проведохме дискусия за здравословното хранене. След като изслушахме събраната информация, продължихме  с нещо като анкета: учениците трябваше да пуснат своите предложения за здравословни и нездравословни храни в две отделни „пощенски кутии“, а в трета трябваше да пуснат листчета с предложения за здравословно меню в училищния стол. След това изчетохме предложенията и се разви много интересен спор по повод употребата на мазнини. Формалният повод беше попадането на баницата както при здравословните, така и при нездравословните храни. В крайна сметка учениците стигнаха до извода, че мазнините са необходима храна, те знаеха тяхното значения за изграждането на клетъчните мембрани, за развитието на нервната система и т.н., но е въпрос на вид и количество, така че употребата им да е здравословна. В кутията с предложения за храни в училищния стол имаше наистина добри попадения като: фрешове, пресни супи в малки картонени опаковки, плодови салати и „истински“ сладолед. Уточнихме, че под „истинска“ храна учениците разбират естествената храна, без имитиращи продукти и изкуствени подобрители на вкуса. Изготвихме официално предложение по тази тема и го предадохме на отговорника за училищния стол.

От коментарите в час

Антонио: Аз знам какво е глад. Лягал съм да спя гладен. Не го пожелавам на никого.

Богдан: Това, за здравето е най-важното нещо на света. Няма ли някога политиците да поумнеят и да се заемат с най-важното!

Галерия

Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Гладната планета
Цели на проекта

  • Учениците ще придобият представа за разнообразието от хранин п света;
  • Учениците ще развият познания за характеристиките, от които зависи изборът на храна (ресурси, култура, гео-политически особености и др.);)
  • Учениците ще осъзнаят отговорностите на всеки индивид, семейство и институция за здравето;
  • Учениците ще развият знания за взаимодействието между ч-те сектора на обществото в усилията за намялва на глада.
Използвани материали

  • флипчарт, маркери, тиксо;
  • контурни карти на 5 континента (Приложение № 1);
  • информация за книгата „Гладната планета: Какво яде светът” на Питър Менцел и Фейт Д’Алусио (Приложение № 2);
  • 5 цветни снимки на семейства от 5 континента (Приложение № 3);
  • бележник с твърди корици и химикалка;
  • приспособена кутия за гласуване;
  • разпечатани 5 таблици със статистическа информация за държави (Приложение № 4)
Работа вкъщи

Подготовка за учителя:

Обърнете внимание!
И при трите теми от цикъла за храната и храненето съобразете материала и начина му на представяне, в случай че сред учениците ви има сериозно засегнати от обсъжданите теми (бедност, недохранване, затлъстяване и пр.)!!!

  1. Напишете най-горе върху листовете хартия за флипчарт наименованията на следните пет континента: Австралия, Азия, Африка, Европа и Северна Америка. Окачете ги на стените в класната стая, за да могат учениците да пишат върху тях.
  2. Разпечатайте (по възможност цветно) 5-те снимки на семействата от Австралия, Бутан, Чад, Германия и САЩ (Приложение № 3).
  3. В края на предишния час възложете на учениците да запишат като подготовка за урока какво е изял през последните 24 часа.
  4. Направете си списък къде на територията на училището и в близката околност учениците закупуват и/или консумират храна.
  5. Подгответе два листа с написани най-популярните здравословни и нездравословни храни (Приложение № 4).
  6. Преди втория час от урока разделете класа на групи и възложете на всяка група да извърши в два дни наблюдение на избраните места по време на голямото междучасие. Във всяка група трябва да има определен ученик, който води бележки. Учениците да установят и запишат:
    • какви храни се предлагат?
    • от кои видове храни има най-голямо разнообразие?
    • кои храни се купуват най-много?
    • кои храни не се купуват?

© Всички права запазени 2022 @ Learningtogive.bg