Различните от мен

Описание на проекта

„Хубаво ли е да си различен?“.“Не, защото другите не те приемат, отбягват те“- Александра Василева. „Вие чувствате ли се различни?“. Отговорът бе: „не, защото имаме еднакви интереси и общуваме заедно“. „ Не сте ли различни с това, което правите – творите добро, дарявате време на деца с неравностойно положение ?“. „Да! Така е и това ни харесва“- отговориха Петя, Светослава, Пламена Атанасова, Пламена Тодорова, Александра Василева, Александра Иванова, Димитър Николов и др.

Преминахме към същинската тема.

Бях впечатлена от книжка, която получих „Приказка за приятелството“. Тя бе свързана с 21 март- Международен ден на хора със синдром на Даун. Реших да запозная и моите ученици с тази тема.

Представих книжката пред класа. Първо прочетохме приказката, а после прочетохме предисловието-„шарени чорапи“ и „слънчево дете“. Учениците разбраха как наричат тези деца и защо хората по света обуват различни чорапи. „Бихте ли обули различни чорапи?“. „Да! „Понякога ги обуваме и без повод“. Продължихме с коментар по приказката. Учениците разбраха, че няма нищо страшно в това да приемат в играта си различно дете  и дори различията между тях правят играта още по-интересна. Адриан-„Трябва да приемаме различните от нас“,“ Всеки е различен по един или друг начин“- Александра Василева“, „ Не е нужно да делим хората по външност, защото те могат да са по-добри от нас“- Александра Иванова. Представих на мултимедията изображения на деца със синдром на Даун, за да запозная учениците с тях. „Страхувате ли се от тези деца?“- попитах аз. Всички отговориха единодушно „не“. „ Даже са много сладки“- Петя. Продължих да показвам изображения, на които децата са рисували. Учениците бяха впечатлени от това, което виждаха. „Те рисуват по-добре от нас“- Димитър Грахов. Продължихме с историята на Яна- детето от рекламата на „Верея“. Децата я познават от рекламата, но сега се запознаха с нейната история. Те отново се убедиха, че те са деца като всички нас, които обичат да рисуват, да се смеят и обичат да обичат. Светослава ни разказа, че има братовчедка, която е различна по външност от нас, но тя и хората около нея не я възприемат по различен начин. Стараят се да не и показват и казват, че е различна от тях.

Учениците сами стигнаха до извода, че е хубаво да си различен, оригинален и забавен. Различните от тях не са  лоши или страшни, напротив, те са добри колкото самите тях.

„Всички сме еднакви в усмивката и добротата“- това бе мотото за този час.