Продължителност: Четири занятия по 40 минути. След дискусия и проучване учениците съвместно изработват определение за насилие и причините за него. Правят оценка на състоянието на собствената им общност, като вземат предвид разнообразни фактори, които допринасят за насилието или елиминирането му.
Тук искам да разкажа за вторите два часа по темата „Как да разпознаем насилието“. Седмицата от 11 до 18 февруари премина в подготовка за срещата с представител на фондация асоциация „Анимус“. На посочените на страницата на фондацията (https://animusassociation.org/) координати се свързахме с госпожа Ани Торозова. Уточнихме параметрите на срещата и хода на урока в он лайн връзката Трявна – София. Учениците извършиха цялата подготвителна работа в техническо отношение. Оказа се доста проблемно, защото в нашето училище вече не се ползва Skype за интернет видеовръзка, а от „Анимус“ по правиоло ползват служебен Skype animus_foundation. В крайна сметка ползвахме разрешение за инсталиране на програмата на един служебен лаптоп и чрез скайп – профила на един от най-активните ученици – Лъчезар подготвихме връзката. За съжаление г-жа Торозова излезе в продължителен болничен отпуск и се наложи да изчакаме нейното завръщане.
Срещата с Ани Торозова се осъществи на 11.03. 2019 г. Няколко дена по-рано тя се свърза с нас, за да уточним подробностите и в уречения ден и час моите десетокласници се строиха пред лаптопа и започнахме разговора. Ани Торозова разказа за целите на фондацията, за начина на работа, за възможностите, които дава законът за борба с домашното насилие. Тя сподели интересни случаи от практиката на фондацията и разказа за много интересни социални експерименти, свързани с отношението на обществото към насилниците. Също така няколко пъти по време на изложението бяха споменати горещите телефони за спешно искане на помощ при насилие. След краткото изложение на Ани Торозова, учениците се включиха с множество въпроси към нея. Те питаха:
– имате ли чувство за безнадеждност, когато се повтаря насилието и как се справяте с това чувство?
– как се отнасят към работата ви държавните институции, помагат ли или създават различни административни пречки?
– кой подава сигнал за насилието; жертвата или някой страничен наблюдател?
– случва ли се родители да подадат сигнал, че с тормозени от децата си?
– смятате ли, че обществото ни като цяло е бездушно към проблема?
– може ли, според вас, да спрем насилника? Как?
– идват ли при вас жертви на психически тормоз?
Беше много полезно за мен да наблюдавам моите десетокласници, които хем трябваше да пазят тишина, защото звукът на един лаптоп не е особено силен в една класна стая; хем искаха да участват в дискусията. Учебният час едва стигна за разговора, който доказа, че темата е актуална (и бих казала болезнена) за учениците. Накрая всеки от тях благодари на г-жа Торозова за отделеното време, а тя ни покани , при възможност, да посетим центъра на фондацията в София.
След приключване на урока, в телефонен разговор, тя сподели удовлетворението си от срещата с 10 а клас на СУ – Трявна.
Ния: Лицемерни са българите в отношението си към насилниците. На думи всеки го отрича, но ако види да се случва нещо, всеки си мълчи. А да мълчиш е все едно да подкрепяш.
Антонио: Бях свидетел как биха едно момче в парка и около него се събра тълпа. Никой не се намеси, всички извадиха телефоните и снимаха. Обществото като цяло е бездушно.
Богдан: В борбата с насилието всеки трябва да промени себе си, иначе не става!
Лъчезар: Как да спреш насилието? С насилие ли? Щото насилника от друго не разбира!
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X