Какво бихте направили с двадесет лева?

Описание на проекта

С проекта „Научи се да даряваш“ се запознах през юни 2018 година. До тогава не бях чувала, че съществува нещо подобно. Благодарение на моята колежка Роси Георгиева и аз имах възможността да се докосна до хората от екипа на тази програма и да участвам в нея.

Започнах с много въпроси в себе си: „Ще успея ли да съчетавам уроците по програмата с общообразователните уроци?“, „Ще бъде ли ползотворно за мен и учениците ми?“, „Ще успея ли да мотивирам родителите?“, „Какво ще допринесе за учениците ми това участие?. Човек винаги си задава подобни въпроси, когато се впуска в нещо ново. Риск печели, риск губи. За себе си реших, че няма какво да загубя. Ако ще се случва нещо – то ще е положително. И започнах учебната година с хъс, желание, целеустременост и готовност за нови изживявания.

Вече учебната година е към края си, както и уроците по проекта. Замисляйки се, тези уроци ме промениха като учител. Осъзнах и видях, че ралзичното от учебниците е интересното, то води учениците към любознание. Промениха ме и като човек – аз се срещнах с теми, по които не се бях замисляла дълбоко, научих се да гледам по по-различен начин на нещата в реалния живот. Докато това се случваше с мен, повярвайте случи се и с учениците ми. Не се бях замисляла, до този момент и този урок, който сега ще ви разкажа.

Урокът „Какво бихте направили с 20 лева?“ беше плануван и отлаган във времето на учебната година, но може би за добро. Дойде и денят. В началото на годината бях поканила една жена да влезе в ролята на учител – майка на един от учениците – Милена, защото темата е свързана с нейната професия.

Класната стая се изпълва с жизнерадост, нетърпение и въодушевление, когато учениците знаят, че предстои нещо различно. А когато вместо аз, друг човек ще застане пред дъската емоцията е още по-голяма.

Предварително с Милена коментирахме как да се реазлизира този урок. Бях ѝ дала на разположение развития урок от програмата, но и я посъветвах, ако реши да добави нещо друго към урока, да не се замисля и да го направи. Предварително ми разказа, че смята да раздаде в началото на часа на всяко дете лепящо листче. Там всеки да може да напише какво ще направи/ще си купи с 20 лева, след което да го залепи на дъската. Идеята продължава с мотивиране на учениците към правилна посока на мислене чрез кратки филмчета и дискусия по темата.  Предварителните очаквания на Милена бяха, че първоначално децата ще искат неща за себе си  – например играчки. След филмчетата и разговора, тя се надяваше мнението да им се е порменило и учениците да се научат да разграничават моментните си желания от истинските нужди.

Така и започна урока – играта с листчетата, но не точно така завърши. Вижте.

Изненадани останахме, когато децата започнаха да четата и лепят листчетата си – „Ще ги даря.“, „Ще ги дам на болни деца.“, „Ще си купя храна.“, „Ще купя нещо, което да споделя с класа.“, „Аз нямам нужда от нищо, затова ще ги дам на Дом за сираци. Те имат много повече нужда от тези 20 лева.“, „Ще ги спестя за всеки случай.“, „Ще си сменя екрана на таблета.“, „Ще даря 10 лева, а с останалите ще си купя две книжки.“ Връхлетяха ни думи с еднакво значение  и замисъл – дарявам, подарявам, дам, помогна, споделя.

Виждате ли? Изминалите уроци по програмата са дали своя принос не само за моето израстване като човек, но и израстването на учениците ми. Те нямаха нужда в този момент от насърчаване, побутване и мотивиране, чрез каквото и да е към подходящ начин на мислене. Те вече са изградили мислене, което е на хора, които се поставят на мястото на другия, жалостиви хора, щедри и практични. В същото време забелязвам как изказът им се е променил, разсъжденията също, а активният речник е пораснал. Изключително горда останах в този момент.

След това урокът продължи с две кратки филмчета, в които децата видяха как доброто се предава нататък, как на този, който е направил добро му се връща добро и какви чувства изпитва човек, когато прави добро. Чувства, които никой не може да си купи с пари – приятелство, любов, обич, закрила, подкрепа, щастие.

Продължението беше работа по групи. Нещо, което в началото на втори клас представляваше голямо предизвикателство за мен и учениците. Не и този път. Отчитам помощта на уроците по програмата за това учениците да могат да се самоорганизират и изслушват в група. Получи се страхотно! Всъщност децата се разделиха на четири групи. Всяка получи картинка на: сляп човек, възрастен човек, дете в инвалидна количка и просяк. Всяка група трябваше да се постави на мястото на човека и да помисли той какво би направил с тези 20 лева.

Урокът, както казах по-горе не проключи по планирания начин. Истината е, че повечето деца нямаха нужда да сменят желанието си за това какво да направят с 20-те лева. Затова урокът приключи с предаване на знания за ралзичните валути. Видяха няколко истински банкноти на различни страни и превалутираха бъгларските 20 лева в друга валута по желание на онлайн валутен калкулатор.