Комплименти

Описание на проекта

     Урокът протече в рамките на един учебен часа.

На дъската нарисувах три големи лица. Едното лице беше „щастливо“, другото – „неутрално“, а третото – „тъжно“. Показах лицата на децата, като  оставих достатъчно разстояние между тях. Попитах ги, какво са почувствали, когато са влезнали в класната стая през първия учебен ден, дали са били леко изплашени или притеснени. След това помолих учениците да погледнат трите лица и да застанат до лицето, което най-добре отговаря на тяхното  усещане. Повечето деца застанаха при усмихнатото личице, което много ме зарадва. Няколко споделиха, че са имали притеснения и страхове, дали ще се справят с поставените им задачи, дали госпожата ще е добра и др. Нито едно дете не застана при намръщеното лице.

След това ги помолих да отидат при лицето, което показва как се чувстват днес. Само 2-3 деца застанаха на неутралното, всички други при усмихнатото.

Говорихме какво се случва в класната стая, та всички вече са спокойни и усмихнати. Те казаха, че вече са се опознали, станали са приятели и се чувстват добре.

За да стигнем до това, какво е комплимент, попитах децата как можем да зарадваме някои. Те казаха- да го прегърнем, да му подарим нещо или да му кажем нещо хубаво. Така обяснихме – Какво е комплимент?

Подчертахте, че когато правят комплимент, те трябва да са искрени и непременно да благодарят за комплимента, ако го правят на тях.

Накрая на часа играхме ролева игра. Разделихме се по двойки, хванат за ръце, някои даже се затанцуваха. Единия трябва да каже комплимент на другия и той да благодари. А после сменяват ролите. Много се забавлявахме.