Темата за мигрантите и бежанците е една от тези, които смятам за задължителни във всички етапи на училищното образование. Наболяла, противоречива, грозно преекспонирана и използвана за всякакви цели. А истината е, че тези хора имат нужда просто да бъдат приети и да получат помощ. Това беше и моята цел като разглеждане на темата. Интересът, който се получи само ми помогна да стигна до целта. Имахме гости от учителската колегия на училището, от Дарителския форум, от Сдружението на жените бежанки в България, от родителите на класа и от една от националните телевизии. Урокът беше великолепен, разнообразен, изпълнен с душа, всеки присъстващ и участващ усети това и го сподели! Това е урокът с който се гордея и се радвам, че ми се случи!
Дълго се чудех как да започна урока, така че след моето начало дамите от Сдружението на жените бежанки да могат да продължат по същество. И докато търсех своето начало то ме намери. Оценявах едни конкурсни есета и попаднах на едно от тях, което ми спря дъха и точно то стана моето начало на урок за Бежанци. След него всичко се случваше, беше вълнуващо, защото се фокусирахме върху децата бежанци, върху техните съдби,..и сега макар да е минало време ми е трудно да опиша какво точно си мислех или мисля сега, защото честотата на която вървеше урока беше висш пилотаж на духовност и сърце. Запомних много неща, но едно изречение няма да забравя никога:“Мирът е да можем да си облечем пижанките“.А децата, децата казаха всичко, толкова лесно излизаха техните мисли/чувства, толкова поучително беше за нас възрастните, толкова мъдрост от тези малки главици. Може би затова и журналистката беше именувала своя репортаж“ Урок по толерантност“. Може би успяхме да си свършим работата много добре. Може би някое дете се е прибрало вкъщи и е променило мнението на своите родители, може би…
А темата при нас ще има скорошно продължение за което ще ви разкажем. Доскоро!
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X