На лъжата краката са дълги, ноктите остри, а езикът – отровен!

Описание на проекта

Въвеждам темата като използвам данните от едно изследване от 1996 г. на изследователя Белла ди Паоло от Университета на Санта Барбара в Калифорния, която открива, че почти всеки човек поне веднъж или два пъти на ден преиначава информация или директно лъже. Тя провела експеримент с общо 147 доброволци, които всеки ден в продължение на седмица трябвало да записват лъжите, които им се налага да изричат. Освен това трябвало да посочват добри или лоши са били намеренията им.

В крайна сметка само 7 души са посочили, че не са лъгали нито веднъж за изследвания период. И все пак няма гаранция, че те не са излъгали.

В повечето случаи лъжите били по-скоро невинни – например, коментари за външен вид, които целят да избегнат неудобството.

Разглеждаме и сравняваме цитатите:

• „Лъжата е обиколила половината свят преди истината да има възможност да си обуе гащите.” / сър Уинстън Чърчил (1874 – 1965)
• „На лъжата краката са къси.” / (българска поговорка)

Поставям на учениците въпрос дълги или къси са краката на лъжата, според техния личен опит. Кога е лесно да те хванат в лъжа и кога – трудно?  Тъй като мненията са разнопосочни, поставям ги в ситуация чрез играта „От мухата слон“. Разделени са на два екипа – момичета и момчета, като предварително подготвени двама ученици (Роси и Ивко) им обясняват защо днес няма да могат да бъдат с тях – Роси да им помогне за изготвяне на колективен проект, а Ивелин – да отиде на тренировка. Но ги виждат заедно в парка. На два отделни листа момчетата и момичетата записват своите предположения защо техните приятели са ги излъгали. Прочитът на всички варианти предизвика бурен смях, а се оказа, че момчетата са доста по-добри и вариативни в „украсяването“.

Преминаваме към играта „Синоними и антоними“, в която всеки ученик получава предварително приготвено листче. Задачата им е, освен да напишат антоним на „лъ̀жа” или „лъжà“ от изброените синоними, да определят къде най-често се използва/среща този похват – напр. „блъфирам“ при игра на покер и т.н.

Запознавам учениците с видове/типове лъжа, като акцентирам на това, че лъжата винаги е съзнателен акт и от нея има последствия и ако това поведение се повтаря във времето, обикновено води до „пристрастяване“ за лъжеца и пълната загуба на доверие в него от страна на околните. Интересен факт е, че учениците свързват така наречената „благородна лъжа“ не с ежедневни и повърхностни ситуации, свързани с хубава прическа, тоалет и пр., а по-скоро с цитата от „По жицата“ за бялата лястовица.

В заключение решаваме, че наистина на лъжата краката са дълги, ноктите остри, а езикът – отровен и учениците изготвят свое табло, свързано с темата.