Несигурност за прехраната

Описание на проекта

Урокът предизвика отново моите ученици да мислят, предлагат и решават проблеми. Това е хубавото на часовете по „Научи се да даряваш“ – децата излизат от клишетата, споделят спокойно, знаят, че винаги има решение и винаги имаме избор на поведение.

Написах думата „сигурност“ на дъската, помолих да помислят и да дадат определения за нея. Получих интересни предложения и всяко от тях беше старателно обосновано. Оказа се, че децата влагат различен смисъл в тази дума: от безопасност до качество. Не бях споменала все още, че става дума за храната. След това поставих „не“ пред  „сигурност“ и пред техните определения. Обсъдихме новите понятия. Обясних какво и в какво се изразява несигурността за прехраната. Помислихме дали тя съществува сред общността, в която живеем или в други общности, които познаваме. Потърсихме причините за нея. Тогава дойде ред на предложения филм, но той вече не е наличен. Предварително бях намерила нова информация, която да онагледи ситуацията, която обсъждахме. Първо ги запознах с доклада на ООН за броя на гладуващите деца за 2017 г., а след това им предложих филмчето „УНИЦЕФ се бори с глада и осигурява безопасна вода на 2,5 млн. души“. Така видяхме не само лицето на глада, но и как организации и хора по света работят непрекъснато, за да помогнат и променят нещата. Децата много бързо направиха изводи за себе си. Свързаха информацията със собственото си отношение към храната. /Не обичат да ядат супата в столовата. Веднага се чуха гласове, които казаха, че трябва да променят храненето си на обяд./ Проявиха емпатия към децата, които гладуват. Самите те даряваха многократно хранителни продукти на деца в неравностойно положение от различни краища на страната ни и с умиление си спомнихме кога какво са направили и отзивите, които са получили./Обичаме да си спомняме тези моменти. Децата винаги намират начин да свържат уроците по „Научи се да даряваш“ със своите най-вълнуващи преживявания като дарители./

Обсъдихме думите от речника. Оказа се, че нова за тях е само думата „ресурси“.

Тогава им показах моите „ресурси“ – двете ябълки. Не знаеха какво да очакват. Обясних, че искам да ги почерпя, но „ресурсите“ мине достигат и че очаквам техните предложения.  Не се огънаха от тази задача. Започнаха да дават предложения как да разделим ябълките и, разбира се, на всеки винаги се падаше една много малка част от тях. Нямаха против. Предпочитаха така, отколкото да ги дам само на двама от тях. Казаха, че задължително трябва да има за всички. Така и направих. Всеки получи своето миниатюрно парченце.

Така естествено стигнахме до въпроса какви ресурси използват семействата им ежедневно. Кои са достатъчни, при кои се чувства недостиг и т. н. Получи се интересен разговор, по време на който им предложих за изпълнение последната задача от урока: да изброят начините, по които могат да използват пестеливо или да защитават ограничения си ресурс. Получиха се чудесни рисунки, които отговаряха на въпроса за разумно използване на ресурсите от всички хора/погледнато от личния им опит/, което ще подобри ситуацията в света.

Закачихме картините на табла и всеки ден си напомняме, че от всеки от нас зависи опазване на ресурсите.