Отговорният гражданин

Описание на проекта

Първи урок: Урокът започна малко скучно и сухо, защото попитах учениците какво означава да бъдеш отговорен, достоен за доверие. Когато им зададох въпрос какво означава да бъдеш отговорен гражданин, те ме гледаха неразбиращо, притеснено, но като допълних въпроса си с разясненията – доверен член на една общност, който спазва законите и зачита другите, и помага на останалите в общността, когато им подсказах, че ромите имат своя общност, със свои закони, разговорът се оживи. Обясних на учениците, че за да може класът да състави, разработи и изпълни даден доброволчески проект или да функционира като една пълноценна общност, трябва да има доверие и отговорност сред всички участници. Започна обсъждане, което беше много интересно, защото учениците проявиха желание да споделят как се случва това в тяхната общност. Бяха дадени много примери за спазването на техните закони за доверие, честност и отговорност. Провокирах ги с въпроса дали това спазване ги прави истински отговорни граждани и не трябва ли да познават законите на държавата, както и да ги спазват като останалите общности. Отключиха се множество реакции от тяхна страна. Те ми имат доверие и знаят, че аз им вярвам, че уважавам техните обичаи, особености и споделиха, че и от тях има отговорни граждани, но и такива, които не работят и нарушават законите. Дадоха примери за роми, които се занимават с кражби, не работят, посягат на хора като заплашват живота им, и за които се говори много в медиите. Попитаха ме аз какво мисля за това и чакаха нетърпеливо моят отговор. Онова, което им споделих, беше, че независимо от пол, раса, етнос, цвят на кожата, аз уважавам хората и че за мен е важно да бъдат достойни човеци, работещи, спазващи законите и живеещи, според правилата на живота. Дадох им пример за успял човек от техния етнос, който е тръгнал от гетото и стигнал до високо ниво в йерархията. Това е Лиляна Ковачева – главен експерт в ЦОИДУЕМ към МОН. Госпожа Ковачева е била наш гост и им е разказвала, че за да успеят в живота, за да се чувстват достойни граждани, трябва да са упорити, честни и отговорни.

Втори час: В началото на часа написах на дъската думата „отговорен“. Възложих задача всеки ученик да я употреби в изречение за нещо, за което е отговорен. Дадох им пример: Аз съм отговорен за изхвърлянето на боклука. Помолих ги да кажат поне три неща, за които са отговорни вкъщи, в училище и в общността. След това ги подканих да разкажат за някое от нещата, за които са отговорни или са били отговорни. Получи се много интересен урок. Учениците споделяха своите лични моменти, забелязаха, че повечето от тях имат едни и същи отговорности. Накрая обобщихме, че докато са все още ученици, техните отговорности са свързани с подготовката на уроците за училище, с оказването на помощ в отглеждането на братята и сестрите си, в пазаруването, чистенето и дори някои момчета помагат вече и в работата на бащите си.

Трети час: Третият час от темата посветихме на лидерството. Първата ми стъпка беше да изтълкуваме понятието „лидер“, защото при учениците билингви е проблем значението на думите на български език. След като изяснихме значението на думата – че това е човек, който има влияние и действа по начини, които служат за пример на другите, организирах спонтанно обсъждане на качествата, които са необходими за изграждане на лидер. Учениците се замислиха върху тълкуването, защото се оказа, че те знаят кои са нужните качества, но не знаят, че точно такъв човек се нарича „лидер“. Постепенно въведох и  понятията потребности и потребности на общността (условия от съществено значение за поддържане или подобряване на общността, които могат да бъдат постигнати чрез сътрудничество и лидерство). Така се стигна и до даряването на доброволен труд и внимание, а от там и до запознаването с имената на непознати за  учениците дарители от миналото. Урокът завърши с множество коментари, свързани с потребностите на тяхната общност.