Отговорният гражданин

Описание на проекта

Урокът се проведе в продължение на два часа. Започнахме с дискусия за доверието и отговорностите в училище и в живота. „Аз съм отговорен към мама“- Димитър Николов, защото и помагам при различни дейности“. Всички ученици се включиха  и взеха отношение към поставената тема. Те осъзнават значението на думата „отговорност“ и какво следва, ако те не са отговорни. Последиците от  техните действия могат да доведат до това, хората да загубят доверието си към тях. Повечето са се сблъсквали с нехайно отношение към сам тях. „Мой приятел ме излъга и не дойде на срещата ни“, „Мен ме излъгаха, като ми продадоха телефон, който не работи“- Ивайло. Зададох въпрос „Как се почувствахте?“, „Това ме нарани“,   “ Не ми хареса“- бяха отговорите.

Учениците харесват да разиграваме различни казуси или да играем. Това и направихме, забавлявахме се. Разиграхме играта „Шофьори на ученици“. Всеки си избра другарче и започнахме. Един бе кола, друг- шофьор. После ролите бяха разменени. Играта бе разиграна с всичките и особености. След приключване на играта, всяка двойка изказа своите страхове „ Страхувах се да не се блъсна в някого“- Дилян Карачоров, „Със затворени очи ми бе страшно, въпреки че имам доверие на съученичката си“- Пламена и Светослава. „В самото начало е много страшно, не виждах нищо, това ме плаши“- Илияна Бонева, Илияна Петкова. „След като си разменихме ролите, не се притеснявах толкова“- Светослава и други двойки. Когато бяха попитани дали имат някакви отговорности вкъщи, в училище, в общността, отговорите бяха свързани с различни дейности. Вкъщи, те помагат, в училище също се стараят да помагат, когото искат помощ от тях. Стараят се да оправдаят доверието както на близки, така и на непознати хора.

„Възли“ бе следващата игра. Класът се разделен на две групи. Всички бяха плътно един до друг, протегнати ръце към противоположния човек. След това задачата им бе, да се развържат, без да се пускат, но и двете групи не можаха да се развържат за определеното време. Те осъзнаха, че това е много трудно.“Всеки се обаждаше как да се справим“- Дилян Велков. След повторно разиграването на играта, но този път с лидер, нещата бяха по-добре, но отново не можаха да се развържат.

Часът бе забавен и изпълнен с емоции.  Преди да продължим следващия час, поставих домашна работа, избор на лидер, какво е направил за тях, ако го познават, ако е обществена личност, какво прави или е направил за общността.

Втори час. Първо започнахме с това да дефинираме какво влагат в думата „лидер“. Децата определиха какви качества трябва да притежава един лидер. Това са: увереност, отговорност,  искреност, търпение, откритост, решителност, щедрост, упоритост, комуникативност. Две групи бяха работили за обществена личност- Станка Златева и Йордан Лечков. Но това, което ми направи впечатление е, че другите две групи са избрали една и съща ученичка от класа. Това бе Александра Иванова. Тези групи имаха доста сходни  характеристики за лидера.  Те бяха описали своята съученичка така, както я виждат  и останалите от класа. Това установих след, като попитах класа.

Отново играем, този път това е „Глезенчета“. Учениците си намериха партньори. Доста смях и комични ситуации имаше. След приключване на играта ги попитах „Какво ви затрудни в играта?“, „Това да се движим в синхрон“- Светослава, „Да си помагаме при предвижването“- Йоана, „Уговаряхме се да се движим с малки крачки“- Димитър Николов

В края на часа отново обобщихме значението на отговорността и доверието между тях, както и към другите хора.