Пепеляшка

Описание на проекта

Въпреки, че границите между държавите и различните народи все повече се размиват, остава една граница, която все повече се засилва. Това е границата между бедните и богатите. Държави, градове, квартали, къщи, училища, градинки, книги, дрехи, мислене – всичко може да се раздели на този принцип. На принципа богат – беден.

Уж училищата са място, където да посрещаме различията, да се учим да отстояваме собствената си позиция без да засегнем другия, да се подкрепяме, да сме толерантни, а пък дори и в тази институция не можем да избегнем различието, базирано на принципа богат – беден.

Днешното общество, включително аз и учениците ми, е наречено консуматорко и не без причина. Изразходваме природните богатства на Синята планета без да се замислим и скоро ще започне възвръщаемост. Замислих се, че това не е тема само по часовете по Околен свят, където с учениците си говорим и правим проекти за опазването на околната среда, пестенето на вода и използването на многократни чаши, торбички, бутилки за вода и други. Това е тема, което обхваща и какво и къде ядем, какво обличаме, какви принадлежности си кукупуваме. Наистина ли имаме нужда от всичко, с което са пълни нашите градероби и скринове? А какво правим с нещата, които „изветреят“, тези които не ни харесват, малки са ни, минала им е модата? Където отивам всички тези неща? В боклука!

С учениците направихме една равносметка на всичко това и резултатът не ни хареса. Децата бяха изненадани. Те не се бяха замислили, че всичко, което изхвърлим не отива просто в кофата за боклук, но остава като отпадък в природата за много дълго време. Остана да измислим начин, по който бихме помогнали на природата, а може би и не само на нея.

Оставихме нещата така – да почовъркат главите на второкласниците, за да могат да се родят идеи, а не да им се дадат на готово.

Следващото занятие по план беше свързано с историята за „Пепеляшка“. Заведох децата на кино – за награда, за отдих, за разнообразие и гледахме модерната версия на тази така позната история.

Когато се видяхме в класната стая, дали случайно или не децата бяха свързали темата от първия ни час с историята на това момиче. Така започнахме да споделяме идеите си един с друг. Голяма част бяха на мнение, че има начин да намалим боклука, но и има начин и да зарадваме някой с вещи и дрехи, които на нас не ни трябват. Да дарим нещата, които не ни трябват. Страхотна идея! Не че не ми беше хрумнало още в началото, но колко щастлива бях аз, че децата сами са се поинтересували и са стиганли до това заключение, а те изключително горди от своя замисъл.

Коментирахме начините, по които може да се осъществи една дарителска акция. Това може да бъде групово или индивидуално. Може да бъде на наш близък, на непознат на улицата, на дом за деца или възрастни хора или в специалните съоръжения на БЧК. Избор голям, важно е желанието. С децата решихме, че всеки ще се организира със семейството си и при желание ще направи дарение по изброените начини.