Подкрепа за творците и изкуството

Описание на проекта

Още в началото на часа изписах на дъската една мисъл на Ботю Бараков, която децата трябваше да осмислят.

“ Всяко изкуство прави хората по-добри. Изкуството- това е бъдещата религия на цялото човечество“.

След което започнах своя разказ за Ботю Бараков. Запознах децата накратко с биографията му, разказах им за неговото увлечение към културата на европейските народи, за възхищението от богатствата на музеите и галериите, оперите и театрите в Будапеща, Берлин, Виена, Дрезден и как това се оказва катализатор за неговата дарителска, подкрепяща роля на родната култура. Запознах децата със следния исторически факт- как през 1945г. по предложение на Ботю Бараков е учредено Културно дружество“ Общество за култура и изкуство“с цел народите да се опознават и побратимяват чрез изкуството.

Говорих за силната му любов към българското и за неговия  девиз“ Всичко за другите, нищо за себе си“.. Децата не бяха учудени от тази преданост и желание да помогне, те подчертаха мащаба на неговата щедрост. Разказът ми продължи в насока, която разкриваше дарителството му.

Разказах им за неговата целеустременост,  как той със свои средства поддържа първия български камерен оркестър, купува място за постройка на Художествена галерия в София. Среща затруднение с мястото, тъй като се оказва , че то е необходимо на военните, за което му дават някакво обезщетение. Накрая Ботю Бараков се спира на крепостта „Урвич“/ над Панчарево/. Всичко това обаче не го отказва, а сякаш поривът му се разгаря непрестанно.

Пуснах малка част от първия документален филм за големия български меценат “ Пророкът на Кораба на изкуствата“.

Разсъждавахме върху идеята на Ботю Бараков да покаже цялата земя, която прилича на един плаващ кораб, че може да живее в мир и разбирателство, без да има насилие и мъчения, които сам той е изпитвал. И как всеки, който има чувство към красивото, към човешкото , може да разбере стойността на делото му.

Хуманност, мисъл за бъдещите поколения, любов- това са водещите чувства в него.

В края на урока зададох въпрос на децата- Защо изкуството прави хората по-добри? Ще се опитам да синтезирам техния отговор.

“ Изкуството развива различни сетива- към красивото, към хармонията. Възпитава естетическо чувство, кара ни да изпитваме вълнение, да съпреживяваме една творба, да откриваме отговори на въпроси, които ни вълнуват. Музиката ни кара да мечтаем , да витаем в облаците, да се надяваме, че нещата се получават. Рисунката говори не само с изображение, а и с цветовете. Ако са по- тъмни не означава, че човек е тъжен….Изкуството е средство за общуване между хората, неговата вълшебна сила се изразява в това- човек да почувства красотата на музиката, литературата, изобразителното творчество. …Не мога да си представя свят, в който няма музика или багра….. Поривът да се създава музика е древен, колкото света./ Дадохме пример- мита за Орфей и как Орфей чрез своята музика е изразил чувствата си към Евридика./

Говорихме и за фотографията , за създаване на снимка, която може да улови миг щастие или да увековечи рекорда на спортиста.

Литературата като изкуство, създадено с думи, които пренасят ценностите във времето с красотата на израза и с емоционалния си заряд.

Стигнахме до извода , че без изкуство не бихме познавали себе си, то е ориентир в света, който ни заобикаля.Затова трябва да го пазим, съхраним и обогатим.