ПЗГ „Добруджа” има създадени партьнорски отношения с хората от дома от една година. Заедно изпълнявахме проекти и с доброволен труд си помагахме взаимно – според личните учения и възможности на двете страни: учениците садиха билки, произведоха разсад и дарихме на Дома, поддържаме тяхното място за отдих, а бабите могат да плетат и шият и ни изработват торбички за пълнене с лавандула за аромат. Така се завърза нашето приятелство и те все ни канят и чакат да отидем. С учениците от осми клас отиваме за първи път и направих предварителна подготовка: трябваше да разговарят със своите баба и дядо и да уточнят от какво най-много имат нужда възрастните хора. На следващият ден дойде точен отговор: от плетени чорапи и терлици и внимание. Решихме, че трябва да ги изненадаме с подаръци и първото предложение беше – да занесем и засадим дърво, което силно ме изненада и впечатли. Посещението организирах като уточних датата и часа с директора на училището и директора на Дома. Поканих и репортер от местен вестник.
Понеделник, 7,30 сутринта – в класа е шумно, вълнението е голямо, коментариите –също не стихват. Започнахме да събираме изненадите – плетени чорапи и терлици, пчелен мед, грозде, дюли и тикви – домашно производство, отгледани по биологичен начин, ябълки, банани и домашни сладки.
С училищния автобус и придружени от класния ръководител и директора на училището отидохме в Дома за стари хора с физически увреждания в с. Айдемир. С нас дойде и репортерът от вестник „Силистренски бряг” – Алексей Минев. Домуващите ни чакаха на беседката в двора. Търсеха с поглед познати лица, но те са вече дванадесетокласници и щафетата трябва да се предава……Хората ни посрещнаха с „Добре дошли приятели”!
Представих децата, класният им ръководител и директора, поднесохме нашите подаръци, те ни почерпиха и се захванахме за работа: да зазимим билките и да засадим дъба. Заедно деца и възрастни свършихме полезна работа и удовлетворени си благодарихме и след финални снимки се разделихме. Обещахме, че ще ги посещаваме редовно, защото има още работа – децата могат да оформят храстите чрез резитба, а възрастните хора в лицето на Директора на дома г-жа Албена Вълкова дариха на учениците сглобен от тях пъзел на Афродита и дадоха задача на учениците следващият път да им разкажат за нея.
Така удовлетворени и много положително заредени си тръгнахме от дома и стартирахме с емоция новата работна седмица.
Госпожо, много ми хареса, ние им помогнахме – да отидем пак! – Емре
Много съм доволен, че бях полезен за тези хора, въпреки че в час не съм от послушните – тук се представих различно – удовлетворен съм – Пламен
С учениците от осми клас отиваме за първи път и направих предварителна подготовка: трябваше да разговарят със своите баба и дядо и да уточнят от какво най-много имат нужда възрастните хора. На следващият ден дойде точен отговор: от плетени чорапи и терлици и внимание. Така започнахме да се готвим за посещението като разказах на учениците какво и с кого сме правили преди това, как тези хора са самотни, защото нямат деца или те живеят някъде по света и са много далеч от тях и как ни чакат с нетърпение и ни посрещат с много обич. Решихме, че трябва да ги изненадаме с подаръци и първото предложение беше – да занесем и засадим дърво, което силно ме изненада и впечатли. Останалите деца не споделиха на глас какво ще подготвят. Посещението организирах като уточних датата и часа с директора на училището и директора на Дома. Учениците имаха един уйкенд да се подготвят и в понеделник да носят своите изненади.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X