Предразсъдъци, стереотипи, дискриминация

Описание на проекта

В началото на урок № 1 обсъдихме определенията на понятието „стереотип”, с които учениците се бяха запознали предварително от Приложение № 1. Останалите две понятия – предразсъдъци и дискриминация, разгледахме само по време на часа. За целта използвахме мултимедията, като потърсихме значението на думите в електронен речник. Учениците само се досещаха какво означава „дискриминация“, но да формулират точно определение, им беше трудно. С моя помощ изяснихме, че това е траен, привичен и лъжлив възглед за нещо или някого, така стигнахме и до „стереотип“. Изчетоха се всички дефиниции за тази дума. Чрез насочващите въпроси: Какво ви направи впечатление в дефинициите? Какво е общото между отделните дефиниции?, учениците сами стигнаха до извода, че стереотипите всъщност представляват предразсъдъци по отношение на представи и мнения, които са широко споделяни от дадено население; че се формират от обобщаване, често твърде опростено, на един или повече отличителни белези на дадена група. Дадох им примери за стереотипи от рода на:

• „Мъжете са по-силни от жените.“
• „Блондинките са тъпи.“
• „Никой не може да победи африканците в спринта.“
• „Точен като швейцарски часовник.“

Предизвиках учениците на диспут за първия стереотип, че мъжете са по-силни от жените. Образуваха се две групи – момчетата срещу момичетата. С моя помощ, момичетата се защитиха достойно, като дадоха множество примери от живота, с които обориха този стереотип. В края на урока неминуемо се стигна и до един болезнен, наложен стереотип в българското общество – „Циганите са мързеливи, крадливи и не искат да се образоват“. Учениците ми билингви, представители на малцинствата, сами го споделиха. Те бяха много спонтанни, искрени, но и твърде плахи в изказа си. Този път аз бях провокирана от тях, задавайки ми въпроси от типа на: Вие какво мислите за хората от нашия етнос? Тъй като часът беше в своя край, оставихме този важен разговор за следващият урок по същата тема. Обещах им, че ще си поговорим надълго и нашироко по този наболял въпрос, както и им обещах в третия час да ги срещна с гост-лектор от техния етнос, който е постигнал много в живота чрез труд, и който не само ще говори по темата, но и ще им разкаже за себе си.

Урок № 2 – Продължихме темата във вторият ни урок, който проведохме на 14.02.2019 г. Предварително си бях подготвила снимков материал  по въпроса „Кой е той/тя?“. Помолих учениците да напишат цифрите от 1 до 5 на лист хартия. Показах за секунди една от предварително подбраните снимки /Приложение 2 – сн. 1, 3, 6,7 и 8/. Приканих ги да запишат първото, което им хрумва, гледайки снимката. Така повторих същото с всяка от петте снимки. Настана голямо оживление – Денис, Руми, Краси, Цвети, Петя и Памела, бяха най-активни в обсъждането дали са им повлияли някакви предразсъдъци или стереотипи върху първата им реакция. За снимка №1, №6, 7 и 8 всички бяха написали – съответно „бедна жена“, мюсюлманин, пънкарка и мюсюлманка, но за сн. 3 – определението беше само добре изглеждащ мъж, който не е бял и явно е човек с пари. Не разпознаха известната личност, в лицето на кмета на Лондон, пакистанец по произход, който също е мюсюлманин. Когато им обясних коя личност е на снимка № 3, те се сетиха, че са чували за него, но не са предположили за краткото поглеждане да осмислят, че този костюмиран мъж може да е мюсюлманин. Цвети сподели, че е установила, че и тя, както много хора по света, е поставила етикет на хората по външния им вид. Така се стигна до следващата задача – раздадох на всички /Приложение №3/ – да разгледат таблицата и всеки да помисли и напише кои стереотипи от нея са положителни и кои отрицателни според тях. Когато дойде време да анализираме резултатите, се оказа, че всички са избрали критерият за етнически произход – „Всички цигани крадат” за отрицателен стереотип. Това не ме учуди. Имайки предвид, че учениците са от малцинствата, и че вече бяхме говорили за това в предния час, очаквах точно този стереотип да изберат за неправилен. За положителен – момичетата бяха посочили – „Жените са по-емоционални”, а момчетата – някои от тях бяха на мнението на момичетата, а други бяха избрали отново критерий по пол, но другият в таблицата – „Жените не могат да паркират”. Часът завърши много оживено, като им обещах, че последният урок по тази тема ще опровергае точно този стереотип, който и те посочиха за отрицателен, като ги срещна с един успял човек, принадлежащ на техния етнос.

Урок № 3 бе проведен на 21.02.2019 г. съвместно с учениците от 6. клас. Наши гости бяха представителят на фондация „Тръст за социални алтернативи” – г-н Иван Иванов – координатор на мрежа за ранно детско развитие в ромска общност в България и американският стипендиант по програмата „Фулбрайт”– Кристофър Куран, изучаващ правата на човека. В рамките на проведената открита практика учениците изгледаха с интерес клип, свързан с установени стереотипи в обществото, коментираха се въпроси, касаещи основните понятия и механизми за защита от дискриминация, както и информация по множество свързани проблеми. Сред основните теми на лекционния модул бе и темата за корените на явлението дискриминация – ролята на стереотипите и предразсъдъците, социалните дистанции и етнически стереотипи. Гостите проведоха и интерактивна игра с учениците, която спомогна нагледно да идентифицират и разпознаят предразсъдъци, стереотипи и дискриминация в училището, общността и обществото. В края на срещата бяха анализирани негативните и опасни последици от използването на предразсъдъци и стереотипи, довеждащи до нетолерантно поведение и дискриминация. Иновативният урок, проведен да промотира диалог, да намали предразсъдъците и да провокира по-дълбоко разбиране, поставяйки под въпрос общоприети предразсъдъци по позитивен и хумористичен начин, помогна на учениците да разчупят стереотипите си.