Този урок е разработен съвместно с Фондация "Живот със Синдром на Даун" от Варна и цели да помогне учениците да осъзнаят, че това да си различен, не те прави по-малко достоен и с по-малко права в обществото. Занятието ще запознае учениците със Синдром на Даун и ще покаже различието през възможностите на хората с тази диагноза. Урокът провокира толерантност и вяра, че когато определени хора попадат в определена група или категория, не би трябвало да се поставят под общ знаменател, защото всеки има различен потенциал, способности и таланти. Продължителност: Едно занятие от 40 минути
Подготвих учениците като предварително в клас поясних какво представлява заболяването „Синдром на Даун“ и направих въведение и към състоянието „Аутизъм“.
Темата ми в часа по предприемачество, с която съвместих този урок беше: Професия и професионална компетентност“, като исках да стане ясно, че има и професия „Домашен асистент“, която човек придобива по волята на съдбата и към нея трябва да се отнасяме също толкова уважително, колкото и към всяка друга професия.
Поканих моя ученичка, която има дете с аутизъм да сподели как се живее с „различен човек“ в семейството.
Ползвах прикачените към този урок макети на чорапи и дадох на трима ученика по желание да ги оцветят по своя преценка.
Получих разрешението на директора за ползване на училищния автобус и в 13,30 тръгнахме за класната стая на открито в до самолета_място. Пристигнахме и се настанихме като представих заболяването „Синдром на Даун“, а Велина Иванова, представи състоянието „Аутизъм“. Учениците слушаха утихнали и силно впечатлени от промяната в живота на едно семейство, след научаване на диагноза за различно състояние. Уточнихме, че лечение не съществува за Синдрома на Даун, а за аутизма, вече съществуват разработки на лекарства. Докато детето с аутизъм се занимаваше с мобилния си телефон, майка му разказа за смелото решение на тяхното семейство да включат детето в група от доброволци за изпитване на лекарства. В края на урока направихме обща снимка, на която показахме и различно оцветените чорапи, като пояснихме, че както чорапите са различни и всеки носи своя чар, така и хората са различни и носят своя чар, като трябва да се отнасяме толерантно към различните.
Стана ми тъжно, че има такива заболявания и силно съм впечатлен, че родителите се решават на тази смела постъпка да включат детето в група за тестване на лекарства.
Силно съм впечатлен от професията „домашен асистент“ – дано не се налага на много хора да я усвояват.
Дайте на децата копие от Приложение 1 – картинка на чорап и ги помолете да оцветят чорапите по тяхно желание и усмотрение. Важно е да дойдат с предварително оцветените чорапи.
За децата от 5-8 класове, помолете децата да се опитат да поровят и намерят информация за Синдром на Даун, колкото и да е различна, противоречива или стара.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X