Тази тема е изключително важна за класа, в който работя и за мен като техен учител, защото имахме ситуации, които мога да нарека учебникови, но по анти-толерантност, ситуации, които поставиха дете в риск и то от родител, който от началото на нашате съвместна работа се представяше като "борец за правата на децата/ в частност на своето собствено/ и на това, че трябва да се научим да се възприемаме такива, каквито сме. Затова реших урока да се изнесе от човек, който е професионалист и който няма да е натоварен емоционално, както бях аз в случая. Неговите разсъждения, как се е готвил, какви "страхове" е имал ще прочетете, това, което аз мога да кажа е, че се получи много интересен урок, много даващ и като понятия-знания и като усещания-емоции. За мен е изключително важно тези т.нар. малки ученици да се възприемат като големи хора и това винаги е молбата ми към външните лектори. Вярвам в човешката база данни, и в това, че макар сега дадена материя да изглежда сложна и неразбираема, не е пречка информацията която се дава за нея, да се запазва някъде в многопластовостта на нашето съзнание или подсъзнание... И урокът започна...
Първото нещо, което Мартин/нашият лектор/ направи, е да очертае на чиновете на децата една въображаема граница, раздели го на две равни части. На пръв поглед всеки разполагаше със своя собствена територия, в която се предполага, че трябва да се чувства най-добре, най-сигурно, най-защитено. Но наличието на такава граница се възприе и като уважение към съседа, като зачитане и неговата собствена независимост. Класическа толерантност – обединихме се около извода, че от семейството тръгва знанието за нея. Да се вчустваме в чувствата на другия, да сме милосърдни /висшата проява на човечност/, милосърдието като помагащо, действащо състрадание, съчувствието като съпреживяване с друго човешко същество, чувствата на другия да станат наши, дискретността, като толерантност, която ни позволява да премълчаваме, деликатността, като толерантност, която позволява да споделим. Това бяха понятията.
Тогава дойде и таблото с амишите, една общност към която има огромна толерантност и приемане, една общност, която със своята специфика и различност се е превърнала в повод за гордост на американското общество.
Предстоеше ни продължение със същия лектор и противоположието на толерантността. Какво ли ни очакваше?
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X