Управление на отпадъците

Описание на проекта

Този урок предизвика голям интерес у моите ученици. Не само, че научиха нещо ново, но и успяха да вникнат в проблема с отпадъците в нашето училище. Надявам се всичко това да доведе до трайни положителни навици, свързани с отпадъците и в домовете им.

Започнах урока, изваждайки торбата със смет, която те не бяха видели до този момент. Единствено си носеха ръкавици, но и тях не знаеха за какво ще ги ползват. Въпреки че отпадъците в торбата бях принтирала като изображения, помолих децата да си сложат ръкавиците. Тогава се досетиха, че ще сортираме това, което е в торбата. Разпределяйки всеки отпадък в съответната торба, на пода останаха и такива, които не отговаряха на изискванията за рециклиране – хранителни отпадъци, съчки и трева. Попитах какво трябва да се направи с тях, но никой не даде адекватен отговор. Така естествено стигнахме до понятието „компостиране“. Не бяха чували и в семействата им не бяха говорили за този начин за рециклиране. Така едната колона на дъската с въпроса „Какво знам“ остана празна. Надявах се видеата, които предстояха да видят, да са достъпни до тях и да ги разберат. След като проведохме оживена дискусия по това, което видяхме, децата разбраха смисъла от компостирането, защото са много добре запознати с вредите, които нанасят изкуствените торове на природата. Оцениха метода по достойнство и казаха, че всичко ще споделят вкъщи, за да положат по-голяма грижа за стопанисването на околната среда.

Запознавайки се с таблиците с количеството отпадъци у нас и в ЕС, останаха изумени от цифрите. Дори помислиха, че е невъзможно. Казах им, че сами ще се убедят, че количеството на отпадъците е голямо, като участват на следващия ден в дейност по преброяването им.

Решихме да проведем неофициалното преброяване в обедното междучасие, когато учениците посещават училищния стол. Информирахме колегите и жените в стола, като получихме тяхната пълна подкрепа и помощ.

Менюто е известно предварително. Записахме храните в тефтерите и по групи разположих децата в столовата, в класните стаи на първия етаж и във фойаетата, т. е. преброяването направихме само за отпадъците на начален етап, защото не можем да го съчетаем с по-големите ученици. Въпреки това, мисля, че децата се справиха отлично. Следваха моите инструкции и наистина успяха да преброят отпадъците не само от храната, предлагана в училище, но и тази, носена от вкъщи. Трудиха се усърдно.

Когато дойде мигът на голямото смятане, всички отговорно започнаха своята работа – вече през втория час. Сметките се оказаха доста големи. Някои от учениците решиха, че има грешки и започнаха отново да изчисляват, но се убедиха, че цифрите останаха големи. Наистина разбраха, че отпадъците са проблем, който касае всички, дори и тях в училище. След като обобщихме данните, информирахме всеки от класовете, чиито отпадъци броихме.

Общо отпадъци – 648,

Хранителни – 447.

Заедно с информацията помолихме всички да не разхищават храната.

Обсъдихме и речника на компостирането. На учениците им беше лесно да изобразят различните понятия. Получиха се сполучливи знаци и символи в тетрадките-дневници. Нови въпроси нямаше. Явно дейностите по този урок им дадоха изчерпателна и разбираема информация. Споделиха, че родителите им са ги слушали с интерес, защото не са използвали компостирането като начин за рециклиране. Така че не само децата, но и родителите проявиха интерес към този урок.