Уважение към собствеността

Описание на проекта

„Не бях виждала моите ученици толкова емоционални и готови за работа!”

В миналите уроци се учихме да се отнасяме с уважение един към друг и към себе си. Сега работихме над това как трябва да се отнасяме към собствените си вещи, към тези на другите и към общата собственост.
За да въведа темата, избрах да скроя номер на децата в междучасието. Докато ги нямаше в класната стая, сътворих бъркотия с личните им и общи вещи – сложих някои от тетрадките им на пода, обърнах един-два стола, поставих накриво чинове, разместих местата на оставените по чиновете лични пособия. След като учениците се завърнаха в стаята, наблюдавах реакциите им без да правя коментари. Имаше ядосани, на други им беше забавно, а трети се досетиха, че това е номер на госпожата. Оставих кратко време за емоции и като се поуспокоиха, преминахме към обсъждане какво е лично пространство и какво е общо пространство; има ли граница помежду им; какво може да наруши личното пространство; кой е отговорен за общото. С въпроси и отговори определихме „личната” и „общата” зони в класната стая.
Предложих на учениците да се разходят из училищния двор и да си записват места, на които е проявена грижа за собствеността и такива, където тя е занемарена и повредена. Както и да направят предложения за подобряване на училищния двор. След разглеждане и споделяне на
написаното, учениците стигнаха спонтанно до предложение да направим цветен кът от пейки в близост до две липи, които засадихме миналата година и се грижим за тях.
И така започнахме да работим за осъществяване на нашия проект. Първо определихме как искаме да изглежда цветният кът. Трябваха ни пейки, които да нарисуваме, цветни бои и някой, който да ни помогне за поставянето им. Разпределихме задачите и се задействахме. За пейките се обърнахме към кмета на община Златица, г-жа Магдалена Иванова. Тя откликна на искането ни и така осигурихме три пейки. След това проведохме родителска среща и получихме пълна подкрепа от родителите (финансова и с доброволен труд). В деня на монтирането и рисуването на пейките всяко дете сложи ръкавици, взе четка и нямаше търпение да твори.
След едночасово забавление, подкрепено и от родителите, нашият кът беше готов. Вече си има и име „Кът на приятелството”. Всички бяхме супер удовлетворени от свършената работа. Една седмица по-късно мога да кажа, че това кътче стана любимо на всички ученици в училището, а моите много се гордеят, че именно те са го направили. В този емоционален ден наш гост беше Теодора Бакърджиева (Български дарителски форум), която също се забавляваше с нас. Тя ни донесе подаръци, разговаря с децата, прави интервюта и много се смяхме заедно.

Класът ни е много задружен. Работа като днешната ни прави още по-задружни и добри приятели. Пейките в двора са от нас за цялото училище. Така големите също ще видят, че той може да стане още по-хубав. Имаме идеи и за цветя, но ще ги садим в началото на пролетта, като стане топло. (Мануил)

Избрах да се включа в проектните дейности заедно с децата, защото по този начин като родители даваме личен пример да бъдат всеотдайни и добри. Не е редно да има злоба заради това, че сме различни по етнос, религия или социален статус. В общи занимания децата се учат да бъдат задружни и с уважение да се отнасят един към друг. Когато единият може нещо, а другият – друго, заедно могат да се допълват и да си помагат. (Евгения, майка на Гого)