Загриженост и благодарност

Описание на проекта

Благодаря- една от думите, които трудно казваме. Дали, защото смятаме, че е в реда на нещата, когато някой казва или прави за нас; или защото не искаме да се чувстваме задължени. Но грижата и благодарността са двете страни на монетата. Така, както възпитаваме децата, че трябва да проявяваме грижа към околните, така трябва да ги учим, че всеки един жест на внимание към нас заслужава едно искрено и голямо „благодаря“- като израз на това, че ценим усилието, което другият е направил.

Използвах повода, 11 януари- Световния ден на думата „благодаря“, да си поговорим с децата за нещата, за които трябва да сме благодарни и защо е важно да казваме тази дума.

Започнах часа с цитата, който записах на дъската:  „Бъдете благодарни. Ценете това, което имате. Колкото по-благодарни сме, толкова повече получаваме, за което да сме благодарни. Благодарността е дар, който винаги се връща.“  – Матю Макконъхи.

Обсъдихме мисълта с децата и стигнахме до извода, че благодарността е сходна с  доброто и нашата българска поговорка- „Каквото посееш, това ще жънеш“. Т.е. благодарността, която ние отправяме към другите или се връща като следващ дар към нас, за който да сме благодарни, или ни стимулира нас- и ние да правим добро, за което друг е благодарен на нас.

Тогава им разказах една истинска история, която и сега ще споделя, но без да споменавам имена. Миналата година по проекта имахме урок за хората с увреждания и наш гост бе момиче от София. След тази среща учениците бяха толкова впечатлени и развълнувани, че изявиха желание и ние да направим нещо, за да помогнем на деца в такова положение. Идеята се роди бързо- да намерим кратки приказки /решихме да бъдат за Хитър Петър, защото са забавни/, да се упражняват в изразително четене, да ги запишем на дискове и да ги изпратим на съответното място. Ентусиазмът на децата беше огромен! Намирането на приказки стана бързо, но записът се оказа не толкова лесна работа. Връщахме се по няколко пъти на текст, за да е гладко, без запъване и сричане. И за да е всичко с добро качество, извикахме професионалист, който да направи записите, да запише дисковете, да изработи специален стикер за тях. Платихме му с пари, които децата събраха, след като продавахме два броя на вестника, който издавахме. Споделям всички тези подробности, за да е ясно колко сърце и усърдие вложиха децата!

Изпратихме дисковете в навечерието на 1 юни- Деня на детето. Предварително се бях свързала с отговорното там лице. Мина седмица, две… Децата всеки ден ме питаха- получиха ли изненадата ни, харесаха ли им нашите приказки… Първо им казвах, че все още няма отговор, че и аз чакам като тях. Накрая, тъй като идваше краят на учебната година, ги излъгах, че имам писмо- всички са много щастливи, приказките са страхотни, благодарят им сърдечно… Лицата на моите ученици грееха в усмивки. Чувстваха се горди- ние не просто цяла година си говорехме за доброто- ние го правехме!

След което се обадих на колега там, да провери- пристигнала ли е изобщо пратката. Малко по – късно той върна обаждането, като се извиняваше непрекъснато, макар самият той да няма вина. Каза, че подаръкът  получен. Но /цитатът ми не е точен, предавам го по смисъл/- „тъй като ние сме свикнали да получаваме дарения, явно вече не смятаме за необходимо да благодарим, понеже институцията ни е такава, че е в реда на нещата всеки да ни дава…“

Когато свърших с разказа, моите ученици ме гледаха с широко отворени и невярващи очи, а едно момче каза: Е това е много тъжно. Какво му е трудно да кажеш едно благодаря?

За да покажем, че наистина не е толкова трудно да изразиш благодарност, когато някой е проявил грижа към теб, предложих на учениците да направим на дъската списък с неща, за които те са благодарни. Ето какво споделиха:

Благодаря за това, че:

• моите родители ме подкрепят.
• имам дрехи.
• са ме създали.
• ми подсигуряват храна.
• учителите ме научиха да смятам.
• никога нищо не ми е липсвало.
• ме отглеждат с любов.
• някои хора ми помагат.
• учителите ни дават знания.
• родителите ме защитават.
• приятелите ми са винаги с мен.
• живеем в мир и разбирателство.

Обещахме си вечерта, когато седнат на масата с родителите си да вечерят, да им разкажат за днешния урок и всеки да намери своето изречение, с което да им благодари.