По време на този практически урок учениците ще засадят дървета и ще имат възможност да научат как човекът може да въздейства положително върху околната среда. Продължителност : 4 или 5 занятия по 40 минути (по преценка на учителя)
През изминалия урок, в който въведохме темата за филантропията с моите ученици изработихме Дневник на доброволеца и така без да съм погледнала следващата тема в подробности се оказа, че оттук нататък този дневник ще ни върши чудесна работа. От една страна идеите ми се припокриват с тези от уроците в „Научи се да даряваш“ , от друга страна те страшно много ме мотивират да работя и така мотивацията у учениците е голяма, зареждаща, емоционална и ефективна.
Организирах урока в пет последователни часа.
Първият час беше разговор на тема, която много вълнува децата – околната среда и нейното опазване. Започнахме с това „Какво е околна среда?“. Обсъдихме още следните въпроси: „Какво ни дава тя?“, „Как може да бъде замърсена? От какво?, „Можем ли да я предпазим от замърсявания?“, „Какви начини за опазване на околната среда се сещате?, „Имали ли сте личен принос?.
Коментарите и идеите бяха много. Децата се развълнуваха още повече и от личния си принос към опазване на околната среда. Всеки искаше да каже, да сподели, но и да изслуша другите интересни истории.
Накрая ги насочих да помислят дали има начин всички да се включим в опазване на околната среда и отговорите не закъсняха. Точно в правилната насока децата искаха да почистим парка, градинката, училището, да засадим дръвче, да полеем цветята в двора на училище. Така им подсказах, че днес ни чака точно такова забавление. Но преди това имахме още малко работа в дневниците. А децата – те обичат такава дейност.
Вторият и третият час преминаха в изрязване на работни материали, подреждането им в дневника, украсяването им, записване на идеи по темата. В същото време ние си припомнихме някои знания от първи клас за околната среда и дърветата, храстите и растенията. Определихме частите на едно дърво, обсъдихме техните функции.
Дойде време и за изненадата, която толкова много очакваха. Заедно с три майки организирахме момента на засаждане. Аз бях поела отговорността да проуча терена за засаждане в двора на училището и да кажа подходящото растение, да разговарям с учениците, да ги мотивирам за работа и да съм сигурна, че всичко ще мине спокойно и приятно. Разбира се обсъдихме в конкретния случай всеки един участник в засаждането каква роля има (дарител) и какво точно дарява (време, средства или умения). Майките от своя страна се бяха постарали доста – ръкавици и храстче за всеки. В инициативата се включи и ръководството на училище. Така засадихме жив плет по оградата точно до новооткритата ни изнесена класна стая на открито – сред природата. Децата садиха, натъпкваха пръстта, поливаха с лейки и обещаха да се грижат за растенията. А може ли да не се грижиш за нещо, което си посял със своите две ръце? Накрая дойде и изненадата за всички – малка фиданка, символ на приятелството, която засадих аз като класен ръководител. Беше емоционално, весело, приятно, зареждащо, мотивиращо…
На другия ден седнахме, все още развълнувани от засаждането и описахме това, което ни се случи в дневниците. Всеки сам за себе си.
„Околна среда е ето това отвън.“ (Сочи прозореца.)
„Автомобилите замърсяват въздуха.“
„Пластмасата също много замърсява. Спомняте ли си от часа за рециклиране?“
„Трябва да събираме хартията, не да я изхвърляме. Тя се прави от дървета.“
„Дърветата са много важни. Те помагат и за въздуха. Дават ни чист и вдишват мръсния.“
„Какво точно ще садим?“ (Питат всички с нетърпение.)
„Госпожо, ето това е моето, а това моето, ето и моето…..аз сам го засадих! (Всеки е доволен от резултата.)
„Много ми хареса днешния ден. Радвам се, че си имаме дръвче
© Всички права запазени 2025 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X