Учениците ще разберат какво означава да бъдеш отговорен гражданин и ще определят как те са отговорни у дома, в училище и в общността.
Започнете урока, като попитате учениците какво означава да бъдеш отговорен (достоен за доверие). След това ги попитайте какво означава да бъдеш отговорен гражданин (доверен член на една общност, който спазва законите и зачита другите, и помага на останалите в общността). Кажете на учениците, че за да може класът да състави, разработи и изпълни даден доброволчески проект или да функционира като една пълноценна общност, трябва да има доверие и отговорност сред всички участници. Обсъдете защо това е така.
Предложете игра, наречена „Шофьори на ученици“, която цели да изгради доверие и отговорност. Условието е да се изиграе в мълчание. Разместете чиновете и столовете, като ги опрете към стените на стаята и оставите пространство по средата. Разделете учениците по двойки. Единият ученик ще е с роля на колата. Колата стои със затворени очи и държи ръце пред гърдите си с дланите навън – това са броните на автомобила. Другият ученик в двойката е шофьорът. Шофьорът стои отзад, с ръце върху раменете на „колата“. Шофьорът, с отворени очи, управлява невиждащата кола из стаята, като се старае да избягва сблъсъци с другите двойки от „коли и шофьори“.
Напомнете на учениците-шофьори, че безопасността на колата е тяхна отговорност. Когато кажете „Тръгни“, колите и шофьорите започват да се движат безшумно из стаята. След 3 или 4 минути, кажете „Стоп“. Колите и шофьорите се разменят и играта се повтаря. По избор: можете да използвате музика, за да укажете тръгването и спирането. Продължете за още няколко минути.
След играта задайте следните въпроси като насока за разсъждение: В началото на играта, какво беше чувството да бъдете невиждащата кола? (Отговорите могат да включват: плашещо, неувереност, нервност, страхувах се да се движа); Как се почувствахте след една или две минути? (Не беше толкова страшно) Защо? (Отговорите могат да включват: Защото не се ударихме в никой, аз започнах да вярвам на шофьора ми, имах чувството, че бях в добри ръце); В началото на играта, какво беше чувството да бъдете шофьорът, отговорен за колата? (Отговорите могат да включват: неувереност, неловкост, нервност.); Как се почувствахте след една или две минути? (Не беше толкова страшно) Защо? (Отговорите могат да включват: Защото не се блъснах в другите, видях, че и другите шофьори са внимателни и станах по-уверен.); По какъв начин всички двойки, класът работи съвместно? (Отговорите могат да включват: Ние се движихме из стаята и се разминавахме без да се сблъскаме. Беше забавно. Чувството, че успяхме като група, беше приятно.)
Напишете на дъската думата „отговорен“. Нека всеки ученик я употреби в изречение за нещо, за което е отговорен. Например: Аз съм отговорен за изхвърлянето на боклука. Помолете всеки ученик да каже поне три неща, за които е отговорен вкъщи, в училище и в общността. Позволете на учениците да разкажат за някое от нещата, за които са отговорни или са били отговорни.
Кажете на учениците, че следва нова игра – „Възли“. Тази игра изисква цялата група да работи съвместно, за да се развърже. Помолете учениците да застанат в два кръга от по до десет играчи или приблизителен брой. Играчите във всеки кръг, застават рамо до рамо и слагат ръце пред себе си. След това играчите хващат ръцете да други двама играчи, които са на противоположната страна на кръга. Това е възелът. Задачата или предизвикателството е да са разплете възелът без играчите да пускат ръцете си. Ще трябва да се промъкват отдолу, да прескачат отгоре, да се извиват и обръщат. Понякога възелът не може да бъде разплетен. Ако след 10 минути игра възелът не е разплетен, вие може да се намесите и да помогнете, като за миг „разедините“ някоя „връзка“ и след това отново я „свържете“.
Когато дадете инструкция групата да пусне ръцете си или след като възелът се е развързал, задайте следните няколко въпроса и направете кратка дискусия: Какъв беше най-предизвикателният аспект на играта? (Отговорите могат да включват: да решим какво да направим първо, да върнем ход, който не е помогнал, да се опитваме да слушаме много хора наведнъж); Кой правеше предложения? (Отговорите ще варират) Какъв беше тонът им? Всички ли следваха предложенията? Защо или защо не?; Какво можеше да направи играта по-лесна? (Отговорите може да са различни: определяне на лидер или водач).
Предложете на учениците да пробват отново, но този път да си изберат водач, който да ги напътства и да ги разплете. Сравнете резултатите с предната игра.
Разделете учениците на малки групи от по трима или четирима и ги помолете да обсъдят и начертаят списък на световни, национални или местни лидери. Те могат да включват хора, чийто принос е добре известен, но също така и такива, които са допринесли за положителна промяна по начини, които не са така широко известни (учители, треньори, членове на семейството, приятели др.).
След като групите направят списък с лидерите, помолете всяка група да избере по двама от списъка и да ги проучи, като напише кратък текст в рамките на страница за това, което тези лидери са направили. Можете да зададете това за домашна работа между часовете.
Дайте възможност на групите да представят текстовете си.
Организирайте спонтанно обсъждане на качествата, които са необходими за изграждане на лидер. Опитайте да направите връзка с игрите, които децата играха в предните стъпки и обсъдете как са свързани тези качества с лидерството.
Въведете понятията потребности и потребности на общността (условия от съществено значение за поддържане или подобряване на общността, които могат да бъдат постигнати чрез сътрудничество и лидерство).
Обявете на учениците, че ще изиграят още една игра, наречена „Глезенчета“. При това упражнение групата трябва да си сътрудничи, за да се движи заедно като едно цяло. Преместете отново мебелите встрани така, че когато учениците застанат в редица, рамо до рамо, да могат да се движат настрани от едната до другата страна на стаята. Накарайте ги да застанат един до друг в редица в единия край на стаята. Кажете им да поставят краката си на ширината на раменете. Всеки крак трябва да докосва краката на хората, които са от двете им страни.
Предизвикателството, което трябва да зададете е, учениците да се движат заедно, все едно, че глезените им са завързани към глезените на хората от двете страни. Те трябва да вървят към отсрещната страна на стаята, без да раздалечават глезените. Ако забележите някакво раздалечаване на глезените, всички се връщат обратно. На учениците това може да се стори изненадващо трудно, но и вдъхновяващо, когато групата разбере как да реши проблема. Ако след 10 минути игра учениците не са решили проблема, спрете дейността.
Задайте следните въпроси като насока за разсъждение: Какъв беше най- предизвикателният аспект на това упражнение? През какви стъпки на проба и грешка премина групата, за да реши проблема? Как се опитахте/бихте се опитали да решите проблема, когато играете отново?
Направете кратка дискусия за доверието и отговорността. Обсъдете с учениците какво научиха за различните начини, по които те могат да действат като лидери в тяхната общност. Кажете на всеки ученик да даде един пример за това как е действал като лидер или как възнамерява да действа като лидер в бъдеще.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X