Маска с благодарност

Михаела Николова, класен ръководител

1 клас, 120 ОУ, „Г.С. Раковски“, София

Епидемиологичната обстановка всеки ден ни изправя пред различни трудности. Тази учебна година с усмиВките от 120 ОУ, с моите първокласници, както и много други ученици из цяла България, се наложи известно време да учим дистанционно. Предизвикателството да преподаваш от разстояние на 7-годишните как се изписват ръкописните букви, например, е нещо, което преди 1-2 години хората биха казали, че е невъзможно. Учителското съсловие обаче доказва, че няма невъзможни неща за нас – съвременните будители. Единственото, което мога да кажа е „Продължавайте смело напред, колеги! Има смисъл във всичко, което правим!“.

Въпреки успехите ни в дистанционната форма, жадувахме за класната стая. Аз и родителите на децата от класа ми, а вярвам – и всички останали, сме на мнение, че няма по-хубаво от присъственото обучение, няма по-полезно нещо от това детето да има жив контакт с учителя си и съучениците си и няма по-подходяща обстановка за учене и игри от тази, която всеки учител е създал в собствената си класна стая.

За щастие нашият клас днес успешно прекара своя първи учебен ден след ученето пред компютрите. Разбира се, нямаше как да мине без предизвикателство. На дневен ред дойдоха така обсъжданите тестове. Да, ние се тествахме и самият процес на тестване премина много леко, спокойно и бързо. С помощта на родители – доброволци от класа самото тестване протече в рамките на 5-10 минути, а през останалото време учениците наваксваха пропуснатите мигове заедно и се впуснаха в разговори, закачки и игри. След това дойде време и за уроците от деня.

Най-хубавото е, че след главна ръкописна буква О, текстчетата за четене, диктовката на изречения, смятане до 6, разпознаване на ударни инструменти, дойде време и за нашия си час – „Научи се да даряваш“.

Казах на децата, че днес ще рисуваме, но ще бъде специална рисунка. А децата веднага притеснени отговориха: „Ние днес нямаме рисуване!“, „Забравил съм си белите листа.“, „Ще ми услужите ли с един бял лист за рисунката?“. Аз само слушах и чаках въпросите да стихнат и добавих: „Днес ще рисуваме, но не върху бели листа, а върху……“ и показах една кутия. Децата започнаха да гледат втренчено и да се опитват да познаят какво има в кутията, а едно от тях възкликна „Маски!?“. Децата се заоглеждаха, подсмихваха, а едно от тях каза: „Колко интересно!“

След това попитах децата как са си прекарали днешния ден, а отговорите бяха прекрасни: „Много ми беше хубаво да съм пак на училище!“, „Ти пак си измислила нещо интересно! Добре, че сме в училище!“, „Денят ми беше хубав!“ и много други сродни отговори. С децата заедно достигнахме до идеята, че денят ни нямаше да бъде толкова лесен, приятен и интересен, ако се бяхме натоварили, изморили и притеснили още от сутринта. Той беше такъв, благодарение на родителите, които днес помогнаха денят ни да мине по този начин и затова заслужават нещо в замяна. Днес родителите бяха в ролята си на доброволци и с децата обсъдихме отново тази дума. А тъй като те вече знаят какво значи да даряваш, правилно казаха, че майките и бащите им са дарили част от времето и уменията си.

Така заедно с децата коментирахме обстоятелствата в момента – какъв е този вирус, как може да се заразиш с него, как може да предадеш заразата, ако си заразен и как да се предпазиш. Обърнахме внимание, че сутринта всички родители бяха с латексови предпазни ръкавици и маски. Нямаше нито един без правилно поставена маска. Затова моята идея беше да направим една обикновена маска толкова красива и с послания, които ще стоплят този, който я получи.

Децата много се въодушевиха от идеята! Да, някои може да кажат, че не е особено хигиенично да пипаме маската, да я рисуваме и след това да я подарим, но в случая ние не очакваме, че тази маска със сигурност ще се носи, а очакваме маската във формата на благодарствено писмо да стопли душата на човек и да му каже, че това, което е направил е било много важно за друг и го оценява.

Ще видите красотите по маските. Там първолаците с криволичещи букви са написали думи като: „Благодаря!“, „обич“, „мама“, „тате“, „усмивки“. С много сърчица, усмихнати личица и дъги са изпратили послания до своите родители.

Не само нашите родители заслужават такова признание, затова не чакайте, а дарявайте усмивки, любов, уважение и подкрепа към хората около вас!

Усмивките от 1 „в“ изпращат усмивки за всички вас!

 

 Урокът реферира към: „Маска направи и я дари“ и към „Аз дарявам“