Кой е включен, кой е изключен?

Описание на проекта

Реализирах проекта в рамките на два часа. Реших да представя въпроса за изключването и дискриминацията чрез една игра: “ Да заемем позиция – гласувай с краката си!“ За играта е необходимо единствено пространство за движение из стаята. Разделих стаята на две с мислена линия:  от едната страна са съгласните, от другата, несъгласните. Участниците трябва да се движат, за да изразят позицията си по твърдението, което чуят. След всяко от твърдение, някои от децата могат да кажат защо са избрали дадената позиция. За време от 10 мин. участниците трябваше да изразят съгласие/ несъгласие по твърдения като : “ Ние хората имаме повече прилики, отколкото разлики помежду си.“, „Категоризацията на хората по цвят на кожата е само условна, няма биологични разлики между отделните групи хора заради различния цвят на кожата или различната култура.“, “ Светът е опасен, защото в него живеят хора, които са прекалено различни едни от други.“, “ Всички хора са родени с равни права, независимо от културата им.“, “ Няма смисъл хората от различни култури да общуват помежду си.“, “ Светът е по-интересен когато има различия.“ и др. Целта беше участниците да формират свое мнение по отношение на различията между хората, които често се отразяват отрицателно върху отделните лица и групи в обществото. След изказаните мнения заключението бе, че въпреки различния цвят на кожата, езика и култура, въпреки различията в начина на живот на хората по света, ние всички сме преди всичко хора, имаме равни права и е необходимо да се научим да ценим различията и да общуваме въпреки тях. Така преминах и към темата за толерантността, която представих чрез мултимедийна презентация и към подтикването на учениците да направят анкета сред осмокласниците как се чувстват в новото училище. Подготвихме анкета от 5 въпроса: “ Чувстваш ли се добре в новото училище?“, “ Мислиш ли, че учителите уважават мнението ти?“, “ Бил/-а ли си обект на тормоз от страна на съучениците си или по- големи ученици?“, “ Бил/-а ли си свидетел на тормоз над твой приятел/ твоя приятелка?“, “ Знаеш ли как трябва да се реагира в случай на тормоз?“. По време на втория час, който бе след една седмица обобщихме резултатите. Удовлетворяващо е, че учениците се чувстват добре, учителите уважават мнението им. Важно е и че децата не се чувстват обект на тормоз от страна на съучениците си, знаят, че в случай на тормоз не трябва да премълчават, а да търсят съдействие от училищния педагогически съветник или класния ръководител.