Да харчим, спестяваме, инвестираме или даряваме

Въведете с помощта на приложение 1 общите знания за икономиката. Кажете им, че по време на днешното и следващите уроци учениците ще научат повече за нещата, които хората могат да правят с парите, за да се научат самите те да управляват добре финансите си.

На четири големи отделни листа хартия напишете думите: „харча“, „спестявам“, „инвестирам“ и „дарявам“. (Листовете се запазват).

Раздайте на децата Приложение 2 „Видове разходи“ и разгледайте текста подчертавайки важна информация за дефинициите, която после да прехвърлят на листа на групата, като използват само първите 2/3 от всеки лист. В последната 1/3 от всеки лист хартия се оставя място, за да се нарисува Т-образна схема с две колонки под заглавието „Ползи“ и „Цена на избора“.

За всяка една от думите задайте следните въпроси:

• Защо да се спестяват пари? Какви са някои от ползите и разходите по спестяването? Какво е възможната „цена на избора“ на спестяването (следващата най-добра възможност, от която се откажете)?
• Какво означава да харчиш пари? Защо е необходимо равновесие между желанията и потребностите? Какви са някои от ползите на харченето? Някои от минусите? Каква е цената на избора да похарчиш доходите си?
• Какво означава да инвестираш пари? Кога спестяването се превръща в инвестиция? Какви са някои от ползите и разходите на инвестирането? Каква е цената на избора да инвестираш? (Парите може да не са налични за използване.)
• Какво означава да даряваш пари? Какви са някои от ползите и разходите на даряването? Каква е възможната цена на избора да даряваш на благотворителна/нестопанска организация? Защо даряването е важно?

Подреждането на листовете се използва, за да се обясни, че даряването е подгрупа на харченето, като мъдрото даряване допринася за общото благо; инвестирането е подгрупа на спестяването; инвестирането на част от спестяванията води до по-голяма възвръщаемост чрез изчисляване на сложната лихва.

Покажете и припомнете дефиницията за филантропия: даряване на време, умения или средства и изпълняване на действия за общото благо. Обяснете, че хората могат да се проявяват като филантропи без да  е необходимо да са богати в чисто финансово отношение. Обсъжда се какви могат да бъдат средствата, времето и уменията на учениците за филантропия (пари, лични ценни вещи, време за помощ на някого, умения, които могат да използват, за да помогнат на някой в нужда и т.н.). Обсъжда се как хората от всякакви възрастови групи даряват време, умения и средства за кауза, отделни лица или нестопански организации. Използват се собствени или местни примери, или примери на учениците.

Направете на дъската заедно с учениците списък на местни примери на филантропия или благотворителни/нестопански организации, работещи за общото благо в общността ви. (Примерите може да включват различни училищни кампании за набиране на средства, местни програми за бедните и бездомните хора, организации в подкрепа на за околната среда и др.)

За третото занятие, можете да поканите представител на банка, който да поговори на децата за инвестиране, лихви и др. финансови термини. Целта на занятието е да се разгледат понятията „инвестиране“, „лихва“ и изчисляване на лихви. Използвайте листът с надпис „инвестирам“ от първото занятие и обяснете, че когато става дума за инвестирани пари, съществуват само две широки категории инвестиции – парите може или да „се заемат“, или да „се притежават“ парите. Когато „парите се заемат“, парите се дават на друг човек, който ги използва за определено време. Парите ви се увеличават от получаването на допълнителни парични плащания (лихва) от други физически лица или групи като например банки, компании, правителства и т.н., които плащат за привилегията да могат да използват парите, дадени на заем (инвестирани). Примерите за това са разплащателните сметки, спестовните сметки, паричен пазар сметка, депозитни сертификати, съкровищни бонове, полици и облигации, корпоративни и общински облигации. Паричните плащания, които се получават над първоначално заетата сума (инвестирана от вас) се наричат лихва. Лихвата е нещо като „наем“, който се получава за възможността хората да използват чужди пари. Когато един човек „притежава пари“, той ги обменя за нещо друго, обикновено нещо като обикновени акции в компания, взаимноспомагателен фонд, някаква недвижима собственост, злато или предмети за колекциониране като редки монети и др. Когато „парите се притежават“,  за тях няма възвръщаемост. За да се получите парите обратно , трябва да се продаде това, което се притежава, с надеждата да се получи повече от първоначално платеното. Но тук няма гаранция. ”Лихвата е интересна“, защото може да се развива по два начина, може да бъде печалба и разход. Може да бъде източник на доходи (печалба), но може и да се налага да се плаща на някой друг за привилегията да се използват на заем средства (разход). Лихвата е паричното плащане за използване на парите на друго лице. Лихвата е „изразходвани плащания от използването на заети пари или получени плащания (доход) от инвестирани пари“ в зависимост от страната по транзакцията. Когато парите се спестяват и след това се инвестират, това са получените пари. Когато се вземат назаем, това са допълнителните пари, които се харчат за тази привилегия.