По време на това занятие учениците обсъждат различните типове лъжа и ги подреждат в зависимост от тежестта и вредата, която нанасят на другите. Продължителност: Едно или две занятия по 40 минути
Примерен сценарий на урока
Въведете темата със следната хипотетична ситуация от ежедневието:
Представете си, че имате уговорка с приятел да отидете вечерта на кино. Приятелят идва при вас по обяд и казва: „Не мога да дойда с теб на кино довечера.” На въпроси ви „Защо?”, той отговаря: „Сега не мога да ти обясня; трябва да си остана вкъщи.”, след което бързо си тръгва. Вие отивате на кино с друг приятел и отдалече виждате, че недошлият на кино седи с някакво момиче в близката сладкарница. Как ще постъпите?
Насърчете учениците да помислят за възможните различни причини за тази лъжа, както и за липсващата информация („Сега не мога да ти обясня”). Акцентирайте, че преди да отсъжда и съответно реагира, човек трябва да се опита да разбере причините за съответните думи или действия, т.е. да познава контекста и обстоятелствата, доколкото това е възможно. При горния пример е възможно приятелят да не е излъгал, а наистина да е трябвало да си остане вкъщи, за да гледа по-малката си сестричка, която обаче в един момент е решила, че й се яде сладолед. В случая разбирането на причините става след спокоен разговор с приятеля, който всъщност не е и скривал информация, а се е срамувал, че трябва да гледа сестричката си. Може да разгърнете примера и във вариант, при който приятелят наистина е излъгал, за да се види с гаджето си.
Обсъдете двата варианта, питайки учениците дали постъпката на приятеля е почтена.
Какво животно е лъжата?
Разгледайте и сравнете следните два цитата:
Попитайте учениците дълги или къси са краката на лъжата, според техния личен опит. Кога е лесно да те хванат в лъжа и кога – трудно?
Напишете заглавието на урока на дъската. Нека учениците коментират какво означава краката да са дълги (трудно установима), ноктите – остри, а езикът – отровен (сериозни последствия). Накрая на заданието ще се върнете към тази персонификация и ще завършите образа на чудовището-лъжа.
Синоними и антоними
Нека всеки ученик в рамките на 3 минути да напише синоними и антоними, а може и сродни думи, на „лъжа”. Започнете от произволен ученик и записвайте на лист от флипчарт думите в 2 колони; продължете нататък, като маркирате само новите думи (вижте Приложение № 1 как би изглеждало това; в хода на урока добавяйте новопоявили се и споменати от вас или учениците думи и реферирайте към вече записани). Където е възможно, записвайте антонима срещу съответстващия му синоним; където остане празно, питайте учениците „кое е обратното на …?”.
Накрая запитайте учениците какъв извод могат да направят на базата на очевидно много по-големия брой думи (синоними и сродни), свързани с „лъжата”, спрямо „истината”. Явно има много различни лъжи …
Видове/типове лъжа
Когато работите с типологизация (видово подразделяне, подреждане, класификация), винаги акцентирайте върху необходимостта от общ критерий – това е признакът, по който правим типологии, т.е. оразличаваме. Наблегнете и на факта, че това е средство, което ни помага да разберем, сравним и осмислим наблюдаваното. Подчертайте, че винаги трябва да се има предвид, че в реалността тези неща често не се срещат в чист вид, а се преплитат; че понякога нюансите/разликите са малки (както ще проличи и от дадените примери).
Попитайте учениците какъв критерий ще използват, за да определят различни типове/видове лъжи. Насочете ги с въпроси, връщайки ги към измислената случка, с която започнахме: „Нарочно ли ви излъга приятелят ви?” Дали може лъжата да бъде неосъзната/непреднамерена. Възможно ли е лъжещият „да не знае, че лъже” и да не го прави „нарочно”? Обърнете специално внимание, че – според дефиницията на понятието – „лъжата” винаги е съзнателен акт.
Следващият ви насочващ въпрос може да бъде: „Какво ‘прави’ лъжата?”, респ. „Как се почувствахте, когато приятелят ви излъга?”. Например, „почувствах се предаден, зле, обиден, измамен, прецакан, …”. Т.е. възможен критерий за определяне на типовете лъжа е свързан с последствията от нея – от острите й нокти и отровния й език. Но последствията може да са свързани не само с чувства и емоции, а и с нанасяне на някаква конкретна вреда; лъжата винаги има последствия. Подобен критерий ни дава възможност да определим видовете лъжи като ги степенуваме по отношение на последствията, на вредата, която нанасят: от безопасни/безобидни/безвредни към опасни/вредящи лъжи.
Каква е тази лъжа?
Използвайте Приложение №2, съдържащо степенуван списък на типовете лъжа със съотв. пояснения и примери (разбира се, можете да използвате и други примери). Обърнете внимание и на факта, че степенуването не е и не може да бъде окончателно, то е условно – лъжите могат „да разместват местата си”, доколкото в реалността последствието е свързано и с конкретна реакция на конкретен човек при конкретни обстоятелства и цели, както и с характера на самата конкретна лъжа (установимост, проверимост, времетраене, кой я изрича и пр.). Тези неща следва да станат ясни именно чрез даване на примери, т.е. преценете в каква степен следва да ги обяснявате на учениците „теоретично”.
Ход на задачата
Целта е учениците да степенуват лъжите.
Напишете на дъската един от типовете лъжа. За първия ученик, избран на базата на формален принцип (например, по азбучен ред), прочетете и поясненията, и примера (първо изберете лъжа от средата на скалата). Ученикът следва да застане най-вдясно на въображаема линия (където прецените, че е най-удобно в класната стая), ако смята, че този тип лъжа в най-малка степен вреди (или, както ще видим, дори може да е полезна), в средата – за умерена вреда, или най-вляво – при голяма вреда.
При всеки следващ ученик първо записвате и прочитате типа, после ученикът се подрежда и след това давате пояснението и примера. След като ги чуе, ученикът има право да смени позицията си. Отново обърнете внимание на важността на контекста и обстоятелствата – обикновено чувайки само „твърдението” няма как да го разпознаем като лъжа; тук можете да насочите и към често срещания проблем/подход за изваждане от контекста.
Обяснете на учениците, че чрез това степенуване те дават своята първоначална лична оценка и мнение относно съотв. лъжа. Ако до момента не е станало въпрос, тук е и удачно да разграничите двете „роли” – на излъган и на лъжещ. Като излъгани (потърпевши, жертви), ние говорим за последствия (и използваме това като критерий за оценка на лъжата), докато в ролята на лъжещи по-скоро става въпрос за причина и цел – „излъгах, защото …/за да …”.
При извършваното степенуване и оценка на лъжите ученикът преценява от позицията на потърпевш, на излъган.
(малко по-сложен вариант на задачата включва участието на двама ученика за един тип лъжа, което може да даде повече поводи за дискусия и пр.)
След като учениците се подредят, започва обсъждане на степенуването, лъжа по лъжа: „Съгласни ли сте, че най-малко вредната лъжа е …”, „…, че тази лъжа е по-вредна/по-опасна от …” и пр. Подредените имат право да променят мнението си след дискусията и да сменят мястото си. При разглеждането на всеки отделен тип лъжа можете да попитате дали подобен вид лъжа им се е случвала, като вече става въпрос и за двете позиции – лъжа и излъган съм. Реферирайте (или поискайте учениците да го направят) към таблицата със синонимите и сродните думи. Насочете учениците и към факта, че оценяването на последствията зависи и от проверимостта. Ако лесно и бързо можем да видим или проверим, че нещо е лъжа, то и често последствията от нея са по-малки.
След като окончателно класирате и обсъдите всички видове лъжи, обсъдете впечатленията на учениците: „Има ли консенсус в класа относно най-лошата и най-малко вредната лъжа?”.
Как се разобличава лъжата и как да се предпазим от нея
След като сте обсъдили различните видове лъжа, може да се насочите към разговор за разобличаването на лъжите (може и отделно за всеки тип).
Насоки
Накрая се върнете към заглавието на настоящия урок и опишете два образа – на безвредното животинче и на хищното, агресивно чудовище:
(може да използвате образи от Приложение № 4 Лъжа Измамникова)
Тема за размисъл
„Щом в повечето случаи лъжата очевидно е нещо лошо, защо тогава има празник, посветен на нея?!?” (01 април, често погрешно наричан международен ден и на лъжата)
Обърнете внимание, че на английски език този ден се нарича „April Fools’ Day” („априлски ден на глупците”) и се свързва с шеги и безобидни лудории, а не с лъжи. Може да възложите на учениците да направят проучване в интернет относно историята на този странен на пръв поглед празник.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X