Учениците ще задълбочат знанията си за поставянето на лични и финансови цели, както и за практиките за инвестиране и даряване.
Напишете на дъската думите „импулсивно харчене“. Попитайте учениците дали някога са купували нещо „импулсивно“, когато вероятно не е трябвало да го правят предвид финансовото им състояние към момента
Напишете „угризения на купувача“ на дъската. Нека учениците да се опитат да дефинират термина („угризения на купувача“ означава да съжаляваш за направената покупка). Помолете учениците да разкажат за случай, когато са преживели „импулсивно харчене“ или „угризения на купувача“. Задайте им следните подкрепящи въпроси: Какви ползи виждахте, когато взехте решението да похарчите пари? Какви бяха предполагаемите разходи (парични и други)?
Обсъдете с учениците, че предполагаемите ползи и разходи, които се вземат предвид при икономически решения, се наричат стимули. Да имаш повече желани стоки и услуги е мощен положителен стимул, който мотивира хората да харчат, понякога и импулсивно.
Въведете икономическото понятие „стимули“, като напишете думата на видно място. Стимулите са положителни (ползи) или отрицателни (разходи) фактори, които влияят на хората. Ако човек разбира каква е ролята на стимулите при всяко потенциално решение, това може да му помогне да взема по-добри решения. Положителните стимули са отплати, които ви мотивират да правите нещо. Те могат да бъдат парични или психологически, емоционални или морални, или могат да се изразяват в спестено време и др. Отрицателните стимули (т.н. възпиращи фактори) ви мотивират или ви убеждават да не правите нещо. Те могат да бъдат парични като глоба или загуба на печалба или да са непарични като заплаха от наказание или срам и др.
СТИМУЛИ
Положителни (+) Отрицателни (-) или възпиращи фактори
Ползи Разходи
Насърчете учениците да помислят върху някои положителни и отрицателни стимули (бележки, правила, награди, наказания, натиск от съучениците и др.), училището като цяло (завършване, стипендии и др.), семейството или ежедневието в общността (положителни и отрицателни стимули, свързани с пари, потребление на стоки и услуги, спазване на законите и др.). Нека учениците съставят списъци със стимули.
Кажете на децата, че стимулите – и положителните, и отрицателните, могат да бъдат важни сили, които оказват влияние на начина, по който се държат хората. Основен принцип в икономиката е, че хората реагират предсказуемо на стимулите. Ако се променят стимулите, предсказуемо се променя и поведението им. Тъй като повечето хора искат да увеличат максимално печалбите си, те търсят повече начини да бъдат възнаградени.
Задайте следните въпроси: Какви могат да са положителните стимули (ползи) за спестяване/инвестиране? Какви могат да са отрицателните стимули (възпиращи фактори) за спестяване/инвестиране? Какви може да са положителните стимули за инвестиране на част от спестените пари? Какви могат да са стимулите, които мотивират хората да бъдат или да не бъдат филантропи?
В края на урока попитайте учениците: Полезно ли е познаването на ефекта от стимулите в дадена ситуация, за да се обясни или предскаже поведението на хората? Някой от вас някога инвестирал ли е? Ако да, как и защо? Защо повече млади хора не започнат по-скоро да спестяват и да инвестират, „ако времето е толкова много на тяхна страна“? Какви могат да са положителните и/или отрицателните стимули, които да влияят на това да решите да помагате на благотворителна/нестопанска организация?
Поканете представител на банка или финансова институция, който да донесе брошури и диплянки с информация по въпросите на спестяването и инвестирането. По време на представянето сравнете лихвите и стимулите, свързани с различните видове планове за спестяване.
Представителят на банка може да е и инвестиционен посредник, който да говори пред класа за това как хората инвестират интелигентно парите си така, че те сами да се увеличават. Подгответе предварително въпроси, свързани със стратегиите за първоначални инвестиции, разнообразяване на инвестициите и дългосрочни стратегии. Поставете фокус се върху това какво могат да направят учениците, за да започнат да инвестират.
На видно място напишете думата „цели“. Нека учениците да си припомнят какво са научили за стимулите по време на първото занятие и задайте въпроса: Какво е общото между целите и стимулите? (Целите действат като стимули, които ни помагат да постигнем нещо в бъдеще като това да си закупим стоките и услугите, които най-много искаме, или да даряваме на благотворителна организация, или да спестяваме/инвестираме за други неща, които искаме). Попитайте учениците дали те или семейството им са имали някакви финансови цели.
Учениците следва да могат да изброят някои от ползите от това да преследваш и да постигаш целите си за спестяване и инвестиране (да се сдобиваш с повече от стоките и услугите, които ще искаш впоследствие, лично удовлетворение от постигането на това, което си решил да направиш). Нека учениците да определят пропуснатите ползи при поставянето на цел (като посочат следващата най-добра алтернатива на това да няма цел).
Поговорете с учениците за това, че целите за спестяване могат да бъдат краткосрочни, средносрочни или дългосрочни в зависимост от това за какво спестяват и колко спестяват всяка седмица, месец или година. Краткосрочните цели за спестяване са свързани с нещо, което човек иска да купи скоро, обикновено в рамките на по-малко от една година. Средносрочните цели обикновено се поставят за период от една до три години, като това да спестяваш, за да си купиш употребявана кола. Дългосрочните цели са свързани със спестяване за университет, купуване на дом или пенсиониране и са за период от повече от три години.
Разгледайте с учениците Приложение № 1: Процес на поставяне на цели. Обсъдете заедно стъпките за целеполагане и ги насочете да споделят пример за процес за поставяне на цел, който е довел до постигане на целта.
Разгледайте с Приложение № 2: Цели за спестяване и инвестиране. Обяснете на учениците, че за постигането на всяка цел – финансова или друга, са нужни фокусиране и усилия. Потърсете възможни отговори за схемата, като учениците по желание могат да споделят примери за краткосрочна, средносрочна и дългосрочна цел за спестяване/инвестиране. Дайте инструкция за всяка една цел учениците да посочат източник/ци на средства за целта, както и да определят какви биха били пропуснатите им ползи, ако спестяват/инвестират пари за тази цел. Записват се всички цели, източници на средства и пропуснати ползи на видно място, за да покажете как ще се оформи схемата.
Разделете учениците на малки групи със задача всяка група да попълни схемата в рамките на 5-10 минути.
След приключване на задачата дискутирайте с учениците по следните въпроси: Добра идея ли е да се поставят финансови или други цели? Защо? Какви са ползите и разходите? Какви са пропуснатите ползи при спестяването? По какво се различава желанието от целта? Как решавате какви са целите ви за спестяване и инвестиране? Приемливо ли е да се поемат рискове при целите, свързани с пари? Ако да, кога? Кога ще е опасно да се поемат рискове? За какви конкретни цели има смисъл да се инвестира (за да се получи финансова възвращаемост)?
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X