Учениците научават за спецификата в храненето в различните континенти. През темата за храната се засягат теми като толерантност, глобално и локално, еднообразие и многообразие, и пр. Учениците коментират спецификите на здравословното хранене и практиката в България в това отношение. Изправят се пред предизвикателството да дадат от своето време, умения и средства, за да участват в борбата срещу глада на местно равнище. Продължителност: три занятия по 40 минути
Подготовка за учителя:
Обърнете внимание!
И при трите теми от цикъла за храната и храненето съобразете материала и начина му на представяне, в случай че сред учениците ви има сериозно засегнати от обсъжданите теми (бедност, недохранване, затлъстяване и пр.)!!!
Урок №1
Проведете общ разговор с учениците на тема „храна и хранене”, като използвате следните въпроси:
Запознайте учениците с книгата „Гладната планета: Какво яде светът” на Питър Менцел и Фейт Д’Алусио (Приложение №2). Ако имате техническа възможност, покажете снимките на семействата и храната им за една седмица (включени в Приложение №3) една след друга, бързо и без да коментирате – целта е както да се придобие обща представа, така и да се види първоначалната реакция на учениците. Уточнете, че снимките на семействата от различни краища на света и храната, която изяждат за една седмица, са примери (това не е храната, която всички хора в съответните държави консумират; целта е да се избегне изграждането на стереотипи). Попитайте учениците каква, според тях, е връзката между: храна/процес на хранене – култура/обичаи – глобализация – национална и глобална икономика и политика; целта е продължаване на насочващата дискусия за установяване на предварителните мнения, представи и знания на учениците.
Раздайте на всяка от 5-те групи по една снимка на семейство (от Австралия, Бутан, Чад, Германия и САЩ) от 5-те континента (Приложение №3). Оставете време на групата да разгледа снимката и данните под нея с оглед на следните въпроси, които можете да запишете на дъската или да раздадете разпечатани на всяка група:
След кратко обсъждане в рамките на групата, един от участниците закача контурната карта на флипчарта, написва името на континента и изписва храните, които вижда на съответната снимка. Представител от всяка група коментира снимката пред класа. След като и 5-те групи представят мненията си, коментирайте общо следните въпроси:
В определените групи учениците сравняват списъка на храните, консумирани от тях за 24 часа и записват на флипчарт:
Урок № 2
Въведете темата с кратко описание на връзката между храната и здравето. Подчертайте, че въпросът за храненето е не само личен, но и обществен, защото броят на заболяванията, свързани с храненето непрекъснато се увеличава, а въпросът какви храни да се произвеждат и отглеждат е централен и за световната, и за националната икономика. Търговските интереси често водят до рекламиране на храни, които не само са хранително безполезни, но и направо вредни. Въпросът кой трябва да следи за това е основен.
Накарайте учениците да изброят кои храни са здравословни и кои нездравословни. Върнете ги към флипчарта от предишното занимание и ги накарайте да отбележат със зелен и червен маркер кои храни от тяхното меню към коя група принадлежат.
Помолете учениците да споделят какво вече знаят за храненето. На два листа хартия напишете „ЗНАМ“ (какво знаем за здравословното хранене) и „ИСКАМ ДА ЗНАМ“ (какво бихме желали да знаем). Помолете учениците да помислят и предложат какво вече знаят за здравословното хранене. Напишете фактите (или това, което учениците си мислят, че знаят). Коментирайте отговорите.
Закачете подготвените от вас листове със списъци на здравословни и нездравословни храни.
Поканете представител на всяка група, наблюдавала местата на хранене да представи наблюдаваното. Задайте въпроси за обобщени наблюдения. Нека да сравнят наблюдаваното със записаното във вашите списъци.
Възложете на учениците да напишат на лист хартия кратко описание каква храна биха искали да видят в училищния бюфет, стол или близко кафене. Съберете предложенията в предварително подготвена кутия за гласуване.
Възможни отговори:
Пояснете, че всичките обяснения са верни. Задайте въпрос за кои от тях можем да направим нещо и какво.
Подчертайте, че материалните възможности са изключително важен и труден въпрос, който ще обсъдите в следващия час, когато ще говорите за глада и за скрития глад.
Урок № 3
Върнете учениците към темата от предишния час и им прочетете предложенията за подобряване на храненето. Поискайте предложения какво да се направи с тези предложения. Запишете и поканете трима доброволци да ви помогнат да ги систематизирате и изпратите.
Запитайте защо хората спазват диети и здравословни ли са диетите. Коментирайте, че спазването на определен режим на хранене е не само препоръчителен, но и наложителен за болни или затлъстели хора, но систематичното гладуване на хора, които нямат нужда, поставя важен здравословен проблем, но и насочва към една от най-сериозните световни теми – тази за глада.
Помолете учениците да определят думата „глад“, като използват речници. Запишете определението на дъската. Обяснете, че всички ние понякога изпитваме глад. Гладът е начинът, по който организмът сигнализира, че му е нужна храна. Нека учениците да обяснят разликата между глад и недохранване. Недохранване означава, че на тялото му липсват хранителните вещества, необходими за растежа и поддържане на добро здраве. До това състояние може да се стигне поради неподходящ или небалансиран начин на хранене. Хората, които постоянно се чувстват гладни и са недохранени, не се развиват нормално. Хората страдат от глад, защото нямат достатъчно храна, а гладът може да доведе във времето до недохранване. Гладуването и форма на недохранване.
Разсъждавайте върху въпросите по-долу:
Въведете въпроса с припомняне, че правото на живот е основно и неотменимо човешко право, а храната е задължително условия за живота. Поставете въпроса: кой трябва да се грижи за гладуващите? Запишете отговорите на лист хартия.
Конкретни инструкции и помощни материали можете да намерите в приложения файл към урока.
Завършете темата с подчертаване, че това са грамадни проблеми, но решаването им зависи от поведението на хората – обикновена помощ; прекратяване на разхищаването на храна; създаване на хранителни банки.
Гладна ли е „Гладната планета“? (Заключителна дискусия)
Попитайте учениците какво е общото им впечатление от разгледаните материали и информация по темата „Гладната планета”, насочвайки ги с въпроса Гладна ли е всъщност „Гладната планета”? Използвайте разговора, за да въведете актуалния за съвременността ни феномен, наречен „промяната в храненето” (the nutrition transition). Това понятие описва прехода от нямане на достатъчно храна към преяждане; многобройни изследвания показват, че днес, като изключим най-бедните държави (но задължително подчертайте, че те, разбира се, не са малко) повечето от хората са с наднормено тегло, а не обратното.
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X