Този урок е разработен съвместно с Фондация „Живот със Синдром на Даун“ от Варна и цели да помогне учениците да осъзнаят, че това да си различен, не те прави по-малко достоен и с по-малко права в обществото. Занятието ще запознае учениците със Синдром на Даун и ще покаже различието през възможностите на хората с тази диагноза. Урокът провокира толерантност и вяра, че когато определени хора попадат в определена група или категория, не би трябвало да се поставят под общ знаменател, защото всеки има различен потенциал, способности и таланти. Продължителност: Едно занятие от 40 минути
Дайте на децата копие от Приложение 1 – картинка на чорап и ги помолете да оцветят чорапите по тяхно желание и усмотрение. Важно е да дойдат с предварително оцветените чорапи.
За децата от 5-8 класове, помолете децата да се опитат да поровят и намерят информация за Синдром на Даун, колкото и да е различна, противоречива или стара.
Попитайте децата какви болести, генетични аномалии и диагнози познават и лека полека стигнете до това, дали знаят какво е Синдром на Даун и дали са се срещали с някой, който има такава диагноза.
Съберете предварително оцветените у дома чорапи на едно място на дъската или на стената. Стартирайте кратка дискусия за това как всеки чорап е различен и как всеки човек е индивидуален и различен. Един е облечен спортно, друг по-елегантно, един е с бяла блуза, друг е с жълта, трети с червена, четвърти със зелена. Някои момичета са с панталони, други предпочитат рокли. Едни са с прави коси, други с къдрави. Някои имат кафяви очи, другите сини, трети зелени. Нека да разгледат и чорапите, които са оцветили – те са различни и няма един с един, които да съвпадат. Защото всеки има свое виждане, идея, талант, възможности, предпочитания. Каква е целта на това упражнение? Да покажем, че светът е шарен и различен и въпреки различията не означава, че чорапите на единия ученик са по-хубави от оцветените чорапи на другия. И това, че някои момичета са с рокли, не означава, че са по-красиви от тези, които са с панталони, защото на един му отива едно, на друг друго. Един се чувства по-добре в жълто и излъчва това, а друг е с черна блуза и се чувства също добре. Различно не означава лошо. И това, че ние не носим червен цвят и нямаме прическата на съученика ни, не означава, че не трябва да го приемаме. Това, че един е по-добър по математика, а друг по биология, трети по история означава, че всеки има различен талант и различни интереси, а не че единият е по-глупав от другия.
Помолете всяко от децата да каже по едно положително качество на свой съученик, като поредността следва номерата на учениците в класа – 1-ви казва за 2-ри, 2-ри казва за 3-ти и т.н. Целта е учениците да мислят позитивно. Всеки човек има предимства и недостатъци, таланти и дефицити. Но е по-важно да приемаме човека до нас такъв, какъвто е, защото когато сме позитивни и енергията, която излъчваме, е такава. А това е важно за общото състояние и преживяванията ни през деня.
Ако работите с 1-4 класове: Изгледайте заедно видеата „Сестра ми е със Синдром на Даун“, „Слънце в яслата“ след като въведете понятието Синдром на Даун в началото на часа и преди да сте наредили чорапите.
Ако работите с 5-8 класове: В началото на часа, когато въвеждате понятието Синдром на Даун се опитайте да разберете какво са научили децата при предварителното си проучване преди часа (у дома). Помолете децата да ви разкажат каква информация са намерили и кое според тях е вярно, кое не е, според видео информацията и репортажите, които сме посочили в библиографията? Попитайте децата дали според тях има нещо, което могат да направят, за да стане по-лесна и добра интеграцията на деца със Синдром на Даун (и други увреждания) в училище и в обществото? Ако имате време, можете да прочетете заедно с децата Приложение 2 и да го включите в дискусията.
В края на часа, предложете на децата да подредите чорапите и да се снимате заедно и да изпратите снимката на лично съобщение във фейсбук страницата на: Живот със Синдром на Даун. Така биха могли да провокират същата инициатива в интернет пространството с други училища.
Опитайте да направите с децата рефлексия в края на часа и да обсъдите с тях:
© Всички права запазени 2024 @ Learningtogive.bg
Програмиране: We Work With You
Дизайн: Studio X